— Ако не се кара, той ще се развали, така че тъй или иначе ще ми се наложи да наема някого за тази цел. Много по-евтино ще ми излезе да ви го оставя и да го ползвате вие, а не някой чужд човек.
Чувствайки, че губи почва под краката си, Хенри промълви след малко:
— Какво пък, щом е така, ние с удоволствие ще се грижим за колата ти, Дахно.
— А сега — продължи Дахно, — можете ли да я управлявате? Да не сте забравили вече? Май най-добре ще бъде, да ви припомня как се прави това.
— Лично аз никога не съм карал такава кола и определено ще имам нужда от уроците ти — отвърна Хенри, който никога и при никакви обстоятелства не би признал, че не би могъл дори и да мечтае за такава кола, предвид крайната си бедност.
— Добре. — Дахно се обърна към Блейс. — Можеш ли да паркираш твоята кола на пътя, за да имаме достатъчно място, докато уча Хенри как да управлява моята?
— Ей сега. — Блейс се отправи към двора, но още не бе доближил колата си, когато Джошуа го догони.
— Питам се дали не би могъл да ме пообучиш малко и мен, докато те двамата се занимават с това тук, в двора — помоли той. — Защото не вярвам татко да тръгне да ме учи после, а освен това, ако изведнъж забрави нещо, поне ще има кой да му подскаже. Само че… би ли му казал, че това е било твоя идея?
— Естествено — отговори Блейс и отвори вратата. — Сядай.
Обучението започна. В интерес на истината, в него нямаше нищо кой знае колко трудно. Системата за управление беше крайно опростена — имаше само един лост за управление и табло, на което имаше пет-шест копчета. Джошуа схвана всичко само след петнадесет минути.
Те се върнаха до двора и видяха, че Дахно и Хенри също са постигнали добри резултати.
После Блейс изпрати брат си чак до кораба.
— Не прави нищо, което и самият аз не бих направил — каза широко усмихнат на сбогуване Дахно, махна му с ръка и изчезна в тъмнината на входния шлюз.
Блейс се върна до колата и подкара към града. Скоро той стигна до Екюмени, но вместо да си отиде в къщи, се насочи към офиса. Там всичко си беше както преди. Двете жени се занимаваха с преглеждане на пощата. В десния край на бюрото на Ара имаше купчина неотворени писма, адресирани до Блейс. Той се приближи и ги взе.
— Дахно ще отсъствува няколко месеца — рече той. — Уведомиха ли ви, вече?
— Той звънна сутринта и ни предупреди — отвърна Ара. — Каза също на никой да не казваме, докато не ни разрешите, и освен това ни информира, че докато се върне, ще го замествате вие. Има ли нещо, което мога да направя за вас, Блейс Аренс?
— Засега не, Ара. — И Блейс се упъти към кабинета си, който брат му беше заповядал да оборудват за него преди две години. От този кабинет се влизаше направо в информационния център, и той веднага отиде там, оставяйки неотворената кореспонденция на бюрото си. Блейс се настани пред екрана. Беше му интересно, какво ли има на дискетата, която му беше дал Дахно вчера.
Секретните файлове, които откри там се оказаха доста повече, отколкото очакваше. Този път въобще не му беше лесно да ги разчете — Дахно бе използвал някаква собствена система за съкратено записване на имената и фактите. Блейс отдавна знаеше, че е невъзможно веднага да разбере какво има вътре, затова за по-лесно просто ги запомняше. Работата с файловете му отне повече от час и половина. Наистина, през това време той успя да открие какъв е смисълът на повечето от съкращенията. Сега вече имаше достатъчно информация за много хора. С нейна помощ Дахно би направил едно малко състояние, ако решеше да шантажира някого, но това не му беше в стила. Брат му събираше информацията парченце по парченце, само за да може да е наясно с поставения му проблем, а после да консултира клиента си по най-добрия начин.
Блейс реши отново да прегледа един от файловете, който доста го беше слисал. Файлът се намираше веднага след предупреждението, че записаната на дискетата информация е секретна и неправомерният достъп до нея е наказуем. Блейс не бе очаквал да намери нещо подобно. Текстът на файла гласеше:
„На вниманието на всички заинтересовани.
В случай че умра, целият ми бизнес и всичко, което е моя лична собственост, наследява по-малкият ми доведен брат Блейс Аренс.
С настоящето му поверявам грижите за Хенри Маклийн и неговите синове Джошуа Маклийн, Уилям Маклийн и потомците им, ако имат такива. В случай, че смъртта на Блейс Аренс настъпи преди моята, цялото ми състояние ще наследят Хенри Маклийн и потомците му. Този файл автоматично става не секретен от момента на официалното регистриране на смъртта ми“.