Отдолу стоеше факсимиле на подписа на брат му, а под него имаше още един — на някой си Нортън Броули, адвокат. Посочената в документа дата гласеше, че завещанието е съставено и вписано в официалния регистър преди около осем години. Блейс си позволи да се разчувства за момент, но после потисна емоциите си, извади дискетата и изключи компютъра. След това се облегна назад в креслото си и се замисли. Трябваше да намери отговорите на два въпроса. Първо: кой беше истинският заместник на брат му? Дахно винаги бе казвал, че би искал това да бъде Блейс, но можеше ли Дахно да работи без помощник през цялото това време? Да, но брат му никога не бе споменавал, че някой му помага и затова Блейс бе останал с впечатлението, че целия му екип се състои от Дахно и двете му служителки в офиса. На всяка цена трябваше да открие този таен помощник, помисли си Блейс. Иначе никога нямаше да бъде напълно сигурен, че управлението е само в неговите ръце. Освен това, този неизвестен, който и да бе той, навярно вече знаеше, че Блейс щеше да замества Дахно.
И второ: къде се намираха бойците?
Блейс не се съмняваше, че „Кучетата“ — както ги наричаха, наистина съществуват. Въпреки това той не намери никаква информация по този въпрос, нито имена, нито цифри, нито факти, нито успя да открие как и кога са били създадени.
Съществуването и поддържането на подобен вид военни формирования, независимо че нямаше достатъчно основателни причини за това, беше обичаен, но твърде потискащ факт на всеки един от световете, на които имаше филиали на Другите. Ръководителите им, с изключение само на Кинкака Гудфелоу от Хармония, създаваха или наемаха такива бойни части или по свое усмотрение, или следваха заповедите, дадени тайно от самия Дахно.
Значи се налагаше час по-скоро да научи всичко за „Кучетата“, или както там ги наричаха. Някога, преди въобще да подозира за съществуването им, самият той бе споменал пред брат си, че те биха могли да представляват опасност и за самия Дахно, а също и за организацията като цяло. А в бъдеще — бъдещето, планирано от Блейс, „Кучетата“ изобщо не съществуваха, дори като възможност. Не искаше дори и да си помисля какво щеше да стане, ако на Другите им се наложеше да разчитат само на грубата сила.
Той стана от креслото и отиде в кабинета си. Там имаше специална кушетка, направена по поръчка — толкова дълга, че да можеше да се изтегне комфортно. Блейс легна и остави мислите си да блуждаят свободно, търсейки връзка между фактите, които бе открил в прегледаните от него файлове. Преди всичко — кой е заместникът. Който и да беше, при всички случаи щеше да има отпратки към него в по-голямата част от случаите.
Блейс отдавна си беше изработил подход за обработка на информацията, намирайки се в състояние на пълна отпуснатост. И ето, малко по малко, както си лежеше, от дълбините на съзнанието му изплува едно съкращение, което се срещаше доста често във файловете — „1к“.
То се появяваше винаги когато ставаше дума за нещо, свързано с юрисдикцията, и беше ясно, че зад него стоеше някой. Блейс се сети, че този някой можеше да е адвокатът, подписал се на завещанието на брат му. Ако абревиатурата „1к“ беше свързана с него, то трябваше да има някакви доказателства, че точно той се явява най-близкия помощник на Дахно.
Преди всичко Дахно, под предлог, че се консултира с този юрист, би могъл да се среща с него когато си поиска, без това да изглежда подозрително. Да, това беше идеалната маскировка за един помощник. Но за съжаление, Блейс не можа да открие никакви други доказателства, че това е точно така. Така че той заряза тази тема и премина към следващата — за въоръжените отряди.
Ако те съществуваха, а той беше абсолютно сигурен в това, то във файловете нямаше начин да не са отразени например поне решенията или заповедите на Дахно, отнасящи се до тях. Доколкото Блейс знаеше, откакто той самият се бе преместил в Екюмени, брат му никога досега не ги беше използвал. Естествено, Дахно би могъл и да скрие, че го е правил, но това беше малко вероятно. Екзотическата натура на брат му би се възползвала от тях само в случай на крайна необходимост — точно както бе направил Хамър Мартин, изпращайки двама от наемниците си да убият Блейс. Това можеше да се случи само ако имаше сериозна заплаха за самия Дахно, а сега това беше станало реалност.
Във всеки случай, за последните четири години Блейс вече можеше с достатъчна сигурност да прецени откъде да очаква нещо такова. Доколкото знаеше, с изключение на онази предварително нагласена свада с Линкс, по принцип никой не мразеше чак толкова Дахно, че да иска да го премахне. Разбира се, голяма част от делата, с които го ангажираха клиентите му, касаеха и него, но каквито и конфликти да бе имал брат му с клиентите си, нито един от тях не беше толкова сериозен, че да се стигне до използване на сила.