Така или иначе, но на Дахно вероятно му се бе налагало да посещава лично Кучетата си, и то неведнъж. Блейс отново запрелиства наум съдържанието на секретните файлове — по-бързо от което и да е запомнящо устройство — и изведнъж в паметта му изплува кратка бележка от преди пет години.
„к до Моузвил, 15 Кръг, кутия 149“
Когато преглеждаше файловете наум за първи път, означението „к“ не му говореше нищо. Тогава си бе помислил, че по всяка вероятност това е първата буква от името на някой клиент. А Моузвил беше град, два пъти по-малък от Екюмени, и се намираше на около деветстотин километра от него, в самия край на курортната зона. Градчето и курортната зона бяха заобиколени от плодородни земи, принадлежащи на богати фермери.
Внезапно му хрумна, че едва ли би могло да има по-добро място от Моузвил за построяване на база на „Кучетата“. Беше достатъчно далече от Екюмени, тъй че по никакъв начин не би могъл да бъде пряко свързан със столицата. От друга страна, беше достатъчно голям град, за да разквартируваш там всяка въоръжена част. А курортната зона и околните поля несъмнено бяха изключително удобно място за устройване на лагери и школи по бойна подготовка.
Под думата „Кръг“ вероятно трябваше да се разбира някакъв обиколен път, минаващ наблизо до лагера, а „кутия 149“ естествено беше пощенска кутия номер 149 — от тези, в които местните хора получаваха кореспонденцията си.
Умът на Блейс направи още един скок: „к“-то може би беше съкращение на „Кучета“. Освен това, „к“-то неизвестно защо го подсети за онзи юрист, който може би щеше да се окаже най-близкия помощник на брат му, а същевременно и осигуряваше контакта му с „Кучетата“. В този случай Дахно спокойно можеше въобще да не се вясва в близост до лагера им.
Ако „к“ значеше „Кучета“, то „1к“ спокойно можеше да бъде „Първото Куче“. Такава шегичка беше напълно в стила на Дахно.
Блейс още веднъж превъртя наум съдържанието на секретните файлове, търсейки потвърждение за правилното разшифроване на съкращенията.
Да, явно беше на прав път. Използвайки гривната си, Блейс се свърза със справки, за да открие адвоката, подписал завещанието на Дахно. Оказа се, че кантората на Нортън Броули се намира в Екюмени, на около тридесетина квартала от офиса на брат му.
Глава 30
Тайния помощник и Кучетата трябваше да бъдат намерени колкото се може по-бързо, за да не се стига до неприятни изненади в отсъствието на Дахно. Макар че можеше да се срещне с Нортън Броули и веднага, Блейс реши да го посети едва когато щеше да има достатъчно информация, а не само голи подозрения. Затова реши първо да се заеме с Кучетата.
Той реши да лети до Моузвил. Когато пристигна на местното летище, Блейс си нае оувъркар. Едно позвъняване до пощата потвърди предположението му, че петнадесетия кръг наистина се намира там, където очакваше — това беше един от участъците близо до пътя, на който имаше наредени в кръг пощенски кутии, а до тях редовно се стоварваше пощата. Числото 15 не беше някакъв участък от обиколния път, а поредния номер на една от площадките с подредени в кръг пощенски кутии.
Блейс стигна до кръга, който търсеше едва привечер. Точно по това време хората, които работеха в града, но живееха в селата, се връщаха в къщи и се отбиваха да приберат кореспонденцията си от пощенските си кутии. Блейс видя как някакъв мъж се приближи към една от кутиите и извади пощата си. Без да излиза от колата, за да не привлича вниманието върху себе си с необичайния си ръст, Блейс спусна стъклото и се обърна към човека:
— Моля да ме извините за безпокойството, но дали не бихте ми помогнали? Тук някъде живее брат ми. А аз идвам в Моузвил от делово пътуване, малко по-рано и много бих искал да го изненадам. Вие навярно сте тукашен? Дали знаете къде карат пощата от кутия 149?
Селските жители на Асоциация, а също и на Хармония обикновено бяха много добре настроени към чужденците и с готовност им помагаха да се ориентират, стига работата да не опираше до някой хлъзгав религиозен въпрос. Мъжът се замисли и накрая каза:
— Да, знам, но ще е по-лесно направо да ви покажа как да стигнете дотам, отколкото да ви обяснявам надълго и нашироко. Ако искате, карайте след мен.
— Много ви благодаря — отговори Блейс и вдигна стъклото.
През това време мъжът седна в един кафяв оувъркар и тръгна направо. После зави наляво, а след малко още няколко пъти надясно и пак наляво — Блейс старателно запомняше всичко. Накрая колата спря пред дълга и висока каменна ограда с яки железни врати. Шофьорът на кафявия оувър свали прозореца си, подаде се навън и викна на Блейс, който също се бе показал от своя: