Едва бе почувствала в държанието му известни симптоми на привързаност към Елинор и веднага реши, че става дума за сериозно влюбване, затова и започна да разглежда отношенията им в светлината на една скорошна женитба.
— Мила Мариан, след няколко месеца Елинор ще си устрои живота по нов начин, — каза тя. — Разбира се, че ще ни липсва, но поне ще бъде щастлива.
— О, мамо, как ще живеем без нея?
— Мило дете, едва ли в този случай може да се говори за раздяла. Ще живеем на няколко мили разстояние и цял живот можем да се виждаме поне по веднъж на ден. Ти ще имаш зет, който ще ти бъде като брат — истински брат, който ще те обича. Знам, че Едуард има добро сърце и високо го ценя за това. Изглеждаш ми тъжна, Мариан — нима не одобряваш избора на сестра си?
— Като че ли съм малко изненадана — каза Мариан. — Едуард е много симпатичен и аз съм силно привързана към него. И въпреки това, не е точно такъв, какъвто… е, нещо му липсва, с нищо не се различава от всички останали. Просто не е най-подходящият човек, който би могъл да се влюби искрено в сестра ми. В очите му няма дух, няма плам, който издава присъствието на доброта и остър ум. На всичко отгоре, мамо, опасявам се, че той просто няма вкус. Не може да се каже, че има отношение към музиката, а и макар да харесва много картините на Елинор, това не е харесване от страна на човек, който оценява тяхната стойност. Макар че често стои до нея докато тя рисува, съвсем ясно личи, че не разбира нищо от изкуство. Той й се възхищава като неин обожател, а не като човек, който си дава сметка за стойността на картините й. Тези две страни трябва да са слети в едно, за да се чувствам наистина удовлетворена. Не бих била щастлива с човек, чийто вкус не съответства на моя във всяко едно отношение. Той трябва да прониква във всичките ми чувства, да бъде влюбен в онези книги и в онзи вид музика, които обожавам и аз. О, мамо, ако знаеш как ни чете Едуард на глас тази вечер — монотонно и без всякакъв плам! Много ми стана жал за сестра ми. Въпреки всичко тя го понесе с такова спокойствие, като че ли не го забеляза. Трябваше ми страшно усилие на волята, за да остана на мястото си. Да слушам тази красива поезия, която толкова пъти ме е подлудявала, рецитирана хладно и лишена от всякакво чувство, поднесена с такова равнодушие!
— Той положително би се справил много по-добре с някаква простичка и изчистена проза. И аз си помислих същото в този момент. Може би следващия път ще трябва да му дадете Каупър.
— Не, мамо, и това няма да свърши работа, ако той не се чувства вдъхновен от Каупър! Е, все пак трябва да признаем, че всеки има право на собствено мнение. Елинор не чувства нещата като мене и може би в това е причината да не им отделя дължимото внимание — ето защо е щастлива в неговата компания. Но ако аз бях влюбена в него и трябваше да слушам бездушния му тон — това просто би разбило сърцето ми. Колкото повече опознавам живота, мамичко, толкова по-силно се убеждавам, че никога няма да срещна мъжа, когото да обикна истински. Та аз искам толкова много! Той трябва да притежава всичките добродетели на Едуард и освен това външният му вид и обноските му трябва да допълват вътрешния му чар.
— Не забравяй, мила моя, че си на седемнайсет години. Прекалено рано ти е да се отчайваш, че няма да откриеш търсеното щастие. Защо трябва да имаш по-малко късмет от майка си? Моя мила Мариан, съдбата ти може да е по-различна от нейната само в едно-единствено отношение!
Глава 4
— Все пак жалко, Елинор, че Едуард не разбира нищо от живопис — каза Мариан.
— Не разбира от живопис ли? — отговори Елинор. — Защо мислиш така? Самият той не рисува наистина, но му доставя удоволствие да гледа как другите рисуват и спокойно мога да те уверя, че макар да не е имал възможност да се развие в това отношение, вроден вкус към живописта никак не му липсва. Мисля, че ако бе взимал уроци, сега щеше да рисува добре. Едуард дотолкова не се доверява на собствените си преценки по въпросите на рисуването, че винаги споделя мнението си за някоя картина с огромно нежелание и все пак по природа притежава някакъв благоразумен и простичък усет, който обикновено го насочва по верния път.
Мариан не каза нищо повече по този въпрос, защото се страхуваше да не обиди сестра си, ала одобрението, за което Елинор говореше като за въодушевление при вида на чуждите картини, бе много далече от завладяващия екстаз, който според Мариан единствен би могъл да бъде израз на добър вкус. Макар и да бе вътрешно развеселена при мисълта, че сестра й смесва толкова различни неща, не можеше да не се възхити от сляпото й пристрастие към Едуард, което бе причината за такава елементарна грешка.