Такива герои на Драйзер като Хърстуд и негъра Джеф, като Джени Герхард са премазани, стъпкани от буржоазната машина, за тях няма и не може да има щастие. А щастлив ли е Каупъруд? Достатъчно ли е да притежаваш несметни богатства, за да те осени щастието? Драйзер поставя този въпрос в „Трилогия на желанието“ и отговаря отрицателно на него.
Финансистът Франк Каупъруд достига върха на богатството, става всесилен титан, за когото единствено валиден е законът на неговите желания. Той презира държавните закони и нормите на буржоазния морал и с лекота, без да се замисля, ги пренебрегва. Силата, ловкостта, могъществото на Каупъруд — нима не олицетворяват те идеала на американския буржоа? Нима Каупъруд не е символ на неограничените възможности за лична инициатива и предприемчивост, проповядвани от „бащите“ на капиталистическа Америка? И дали той не покорява тъй бързо женските сърца именно защото жените виждат в него американския идеал, въплъщение на преуспелия в живота човек, издигнал се, домогнал се до общественото си положение кога със сила, кога с хитрост и измама? И въпреки всичко Каупъруд не е щастлив. Този финансист, притежаващ ум, сила, ловкост, изобретателност, които не могат да не породят у автора възхищение, същевременно отблъсква с мошеническите си машинации, с това, че напълно осъзнава колко жалък и безплоден е животът му. Писателят хуманист не може да не се възмущава, че златният телец е убил човешкото у тази силна, дейна личност. Защото за Драйзер Каупъруд е също един вид жертва на социалната система. И може би именно затова в края на трилогията титанът се превръща в стоик.
Структурата на „Трилогия на желанието“, нейният сюжет отразяват сложния, мащабен авторов замисъл. В първия роман „Финансист“ сме свидетели на раждането на бизнесмена — от будно, любознателно момче Франк Алджърнън Каупъруд се превръща в местен борсов агент. Сбъдва се желанието му, мечтата на неговите родители той да се „издигне в обществото“ Разказвайки как Каупъруд прави състояние, писателят описва престъпните финансови машинации на героя във Филаделфия до 1873 година, проследява развитието на капитализма в САЩ в средата на XIX век и после съсредоточава вниманието си върху епохата, която през 1874 година Марк Твен много точно нарича „златен, век“, върху времето непосредствено след войната между Севера и Юга, когато в Съединените щати се полагат основите на първите корпорации и тръстове.
В „Титан“, втория том на трилогията, в който действието се развива през седемдесетте, осемдесетте и деветдесетте години на миналото столетие, Каупъруд вече се е настанил в Чикаго, където постепенно се превръща в крупен монополист и милионер. Тук героят е в апогея на своето богатство и могъщество и дава пълна воля на желанията си, задоволява и най-дребните си прищевки.
В заключителната част „Стоик“ научаваме за съдбата на Каупъруд през последното десетилетие на миналото и началото на нашето столетие. Милионерът е инициатор на експанзията на американския капитал във Великобритания — американският империализъм вече е поел по пътя на международния авантюризъм. В „Стоик“ са обрисувани и залезът на Каупъруд, равносметката от финансовата му кариера — богатството, славата не носят щастие на героя, той изгубва вкус към живота. Победите в жестоките схватки с конкурентите, победите над женските сърца, сбирките от произведения на живописта, парите са опустошили душата му, вместо да я обогатят. Над тази заключителна книга на равносметката, изпълнена с големи философски размисли, Драйзер работи много и дълго, но не успява да я завърши. „Стоик“ излиза посмъртно с послеслов от вдовицата на писателя.
„Трилогия на желанието“ е многопланова, многопластова творба. Заложената в нея житейска философия неразделно е свързана с философията на историята. С хуманистичния си замисъл Драйзер донякъде обобщава историята на американския капитализъм от края на XIX и началото на XX век.
Романите, от които е изградена „Трилогия на желанието“, биха могли да бъдат причислени и към историческия жанр — чрез тях писателят се стреми да осмисли мястото на хора като Каупъруд в историята на САЩ, а също така историческите събития, на които самият той е свидетел, и по този начин задълбочава и усъвършенства своя реализъм. Историзмът в „Трилогия на желанието“ съществено се различава от историзма, да речем в романите на Купър за Войната за независимост. Драйзер е своеобразен летописец на своето време, той гледа на Каупъруд с очите на съвременниците си и може би тъкмо затова се стреми да е пределно точен, описвайки живота на своя герой.