През есента на 1912 година издателство „Харпърс“ публикува „Финансист“. „Никой не е създавал досега по-пълна картина на политико-финансовата камора. Тя е абсолютно точна и абсолютно американска“, пише на Драйзер Хенри Л. Менкен, след като прочита романа в ръкопис. И наистина писателят проследява в творбата си механизма на натрупване на американския капитал. Необуздана, безмилостна експлоатация на народа, престъпления, лъжи, спекулации, подкупи — ето похватите, с които Каупъруд и хората като него спечелват своето състояние. Американският капиталист е престъпник, подчинил на интересите си съда, печата, местната власт, всички институции на буржоазната държава — такъв е един от изводите, до които стига читателят на „Финансист“, ала с него далеч не се изчерпва смисълът на романа, образът на главното действащо лице. Макар и възторжен в отклика си, Менкен неволно стеснява значението на творбата, той остава сляп за хуманистичния й патос.
Подобно на „Сестра Кари“ и „Джени Герхард“ „Финансист“ е роман биография, фокусиран върху развитието на характера на главния герой. Образът на Каупъруд не е статичен, той е показан в движение. Младият Франк се вълнува преди всичко от това, как е устроен животът, и намира отговор на този въпрос в разговорите на родителите си, в онова, което вижда по улиците, в заобикалящата го действителност с вездесъщия индивидуализъм и користолюбие. Полека-лека юношата стига до заключението, че едни хора живеят за сметка на други, и е твърдо убеден, че той ще е сред първите.
Франк Каупъруд открива за себе си света, усвоява нравите, царящи в света на финансовите босове. Надарен по природа с таланта да ръководи и с остър ум, при други условия той би могъл да бъде полезен на обществото, но ето, че вместо това попада изцяло във властта на ламтежа си за богатства. Всъщност за него парите не са самоцел. Каупъруд не страда от мания да трупа пари, той не е Гобсек на Балзак или Скъперникът на Пушкин, него го блазни не блясъкът на златото, а властта и силата, които то дава. И тъкмо заради властта и силата той се хвърля в морето на финансовите машинации и сделки, решава да стане финансов магнат. Това, че постепенно се утвърждава като финансист, променя и характера му, основен за него става стремежът да трупа пари.
Драйзер подробно анализира необузданите страсти на своя герой, отбелязва, че по рождение Каупъруд е преди всичко пресметлив егоист, че той забогатява благодарение на своята ловкост, находчивост и безочие. Както по-късно споделя самият автор на „Финансист“, Каупъруд въплъщава преди всичко чертите на престъпния индивидуализъм.
Драйзер подчертава, че героят му е противоречива личност — неговата вродена наблюдателност и досетливост, обаяние и силна воля съжителстват с възприетите, насадени от обществото хищнически похвати, които с времето се превръщат в отличителна черта за него. И Каупъруд става престъпник не защото е злодей по рождение, а защото такъв го е направил светът на финансистите, на борсовите посредници и капиталистите.
Не можеш да си финансист и да не си престъпник — тази идея е залегнала в основата на сюжета на романа. Колкото по-влиятелен и богат е Каупъруд, толкова по-добре усвоява той престъпните секрети на своята професия.
Докато работи в „Тай и Ко“, той научава за спекулациите, в които са забъркани всички чиновници от града и щата начело с кмета, ковчежника, началника на полицията. Отначало Каупъруд изпитва погнуса към тяхната „дейност“, но пред очите му мнозина от градските управници трупат цели състояния, без да изпитват каквито и да било угризения. Вестниците неуморно тръбят за така наречените граждански дълг и патриотична доблест, но не споменават и дума за тъмните сделки на сановниците, които продължават да държат властта в ръцете си и въпреки злоупотребите се радват на всеобщо уважение. И не след дълго Каупъруд също се включва съзнателно, целеустремено в подобни афери и машинации и чувството му на погнуса от тях отстъпва място на удовлетворението, че майсторски ги е извършил. Драйзер проследява духовната деградация на Каупъруд, който бързо се отказва от понятия като честност и законност и затъва в блатото на борсовите спекулации.
Неслучайно в романа е отделено много място на съдебния процес срещу Каупъруд. За незаконните си машинации героят на „Финансист“ използва пари от хазната на Филаделфия и се озовава на подсъдимата скамейка, а после и в затвора. Тук особено ярко проличава майсторството на Драйзер реалиста. От цялото съдържание на романа разбираме, че следствието и съдебното дело срещу Каупъруд са по-скоро случайни, отколкото закономерни. Каупъруд е изправен пред съда единствено, защото не е удобен на по-едрите капиталисти — истинските господари на града, на Бътлър, Моленхауър и Симпсън, които искат да се отърват от опасния си конкурент, да създадат впечатлението, че се борят срещу злоупотребите с пари от градската хазна, да се презастраховат от едно евентуално разобличаване и да си осигурят успех на предстоящите избори.