И той като другите капиталисти от Севера използва Гражданската война за мръсните си финансови сделки, трупа богатство за сметка на американския народ. Патриотизмът му е чужд като понятие. И не е чудно, че Каупъруд не разбира младия работник, който в изблик на патриотични чувства се записва в армията на борците за освобождаване на негрите. Епизодичните образи на хора от народа, обрисувани с много топлота от Драйзер, рязко контрастират с Каупъруд, който е толкова далеч от свободолюбието и патриотизма — по думите на писателя той гледа на войната не като патриот, а като финансист.
Проследявайки кариерата на главния герой, Драйзер отбелязва и някои съществени черти в развитието на американския капитализъм през петдесетте, шестдесетте и седемдесетте години на XIX век. През този период възникват огромните банкови капитали, през седемдесетте години те започват да се сливат с промишления капитал. Натрупал чрез машинации състоянието си по време на войната между Севера и Юга, Каупъруд решава да вложи своя капитал в транспорта. Той се опитва да се сдобие с контролния пакет акции от трамвайните линии във Филаделфия, за да стане монополист в сферата на градския транспорт и да извлича от него максимални печалби.
Във „Финансист“ Драйзер опровергава апологетичните теории, че американският капитализъм бил „необикновен, изключителен“. Известно е, че в САЩ капитализмът се развива благодарение на ограбването на съседните по територия държави, на заемите, предоставяни от европейските капиталисти. Съединените щати се издължават на Европа едва през Първата световна война. И въпреки това доста буржоазни историци и писатели в САЩ поддържаха и продължават да поддържат тезата, че американският капитализъм се бил утвърдил само благодарение на разработването на вътрешните ресурси, че той можел да се развива и без кризи. „Финансист“ напълно опровергава подобни „теории“, Каупъруд се сдобива с първоначалния си капитал не заради личните си качества или прословутите неограничени възможности на американския вътрешен пазар. Той го получава в наследство след смъртта на богатия си вуйчо плантатор в Куба. Тъкмо с тези пари, спечелени с кръвта на робите, Каупъруд започва своята дейност на борсата. Историзмът на романа се проявява освен това и в описанието на кризите от 1857 и 1871 година и на тяхното влияние върху икономиката на САЩ.
Наред с новия за творческия почерк на Драйзер историзъм и променени функции на социалния фон във „Финансист“ отново откриваме характерните за писателя детайлно, внимателно изваяни образи. В авторовите отстъпления, където характеризира Каупъруд или например Бътлър, Драйзер съобщава за тях подробности, които почти с документална точност пресъздават облика на персонажите. Въвеждайки в повествованието Бътлър, Драйзер подробно описва пътя, изминат от този предприемач, който започва с това, че събира сметта по улиците, за да храни свинете си, та в крайна сметка да натрупа състояние, възлизащо на половин милион долара. Разказът за Бътлър, на когото е посветена почти изцяло XI глава на романа, има и самостоятелно значение, наподобява своеобразна вмъкната в композицията на творбата новела. Драйзер използва този интересен похват и в „Сестра Кари“. Освен чрез тези „разкази в разказа“ образите придобиват изключителна плътност и благодарение на умелата речева характеристика.
Във „Финансист“ писателят усъвършенства своя реализъм и продължава хуманистичната линия в творчеството си — изобличаването на античовешката същност на капитализма. За Драйзер Каупъруд въплъщава не само пороците на американския бизнесмен, но и силната личност, която пилее силите и енергията си заради лъжовни, илюзорни цели. В творбата си Драйзер засяга и един важен проблем — за преходния характер на капитализма, за илюзорността на властта, която дават парите. Дори само това вече е голям успех за писателя. Но при разрешаването на този проблем проличава ограничеността на жизнената философия на Драйзер — той прибягва до алегории, почерпени от арсенала на буржоазната философия, по-точно от теориите на позитивиста Хърбърт Спенсър. Тук излизат наяве противоречията и сложната диалектика на творческия метод на автора, който вижда лъжата в основните морални, политически и идейни ценности на буржоазния свят и в същото време е неспособен да осмисли тяхната обреченост.
Благодарение на своя реализъм „Финансист“ се нарежда сред върховете на прогресивната американска литература от нашето столетие, със задълбочено разработената си тема, с изчистения си, пестелив стил той е насочен срещу култа към бизнесмена, който се опитват да насадят с витийските си, превзети книги трубадурите на прословутия американски начин на живот. Романът, както и цялата „Трилогия на желанието“, изиграват съществена роля в развитието и утвърждаването на американската прогресивна литература, на литературния английски език с неговите специфични американски особености. Продължавайки традициите на Марк Твен, Драйзер наред с писатели като Франк Норис и Джек Лондон спомага за обогатяването на литературния език с елементи от живата разговорна реч.