От нея се изтръгна рязък вик, преизпълнен с възторг, а
след това стон:.
— Твърде късно!
— Твърде късно? — повтори той с изненада.
— Ах, защо го направих? Защо го направих? — стенеше Лорета.
Нед усети как студена тръпка стяга изведнъж сърцето му.
— Какво? — попита той.
— О, аз… той… Били. Аз съм такава развратница, Нед! Зная, че никога вече няма да ми проговориш.
— Този… ъ-ъ-ъ… този Били — започна със запъване той. — Брат ли ти е?
— Не… той… Аз не знаех. Бях толкова млада. Какво можех Да направя? О, аз ще полудея! Ще полудея!
Тъкмо тогава Лорета усети неговото рамо и прегърналата я ръка да се отпускат. Нед леко: се отдели от нея и леко я положи на голямо кресло, където тя зарови лице и зарйда наново. Той свирепо засука мустаците си, след това притегли друго кресло и седна. .
— АЗ… аз не разбирам — рече той.
— Толкова съм нещастна! — нареждаше Лорета.
— Защо нещастна? — Защото,.. той… той иска Да се омъжа за него.
Лицето на мъжа мигновено се проясни и Нед сложи успокоително ръка върху нейните ръце:
— Такова нещо не може да направи нещастно никое момиче — забеляза той с тон на мъдрец. — Това, че не го обичаш, не е причина… разбира се, ти не го обичаш?
Лорета заклати глава и замърда рамене в знак на буйно отрицание.
— Нали?
Башфорд искаше да бъде сигурен.
— Не! — потвърди тя необуздано. — Аз не обичам Били! Не искам да обичам Били!
— Понеже не го обичаш — продължи самоуверено Башфорд, — няма причина да си нещастна, само защото ти е направил предложение за женитба. Но
Тя зарйда пак и сред риданията възкликна:
— Там е бедата! Съжалявам, че не го обичам! О, да можех да умра!
— Слушай, скъпо дете, — ти се тревожиш за дреболии. — Другата му ръка последва първата и легна върху нейните. — Това се случва на жените всеки ден. Само защото си променила решението си или не си била сигурна в чувствата си, защото си (да употребя малко по-груб израз) отрязала квитанцията на някой мъж…
— Отрязала квитанцията! — Девойката беше вдигнала глава и го гледаше със замрежени от сълзи Очи. — О, Нед, да беше само това!
— Само това? — запита той с глух глас и ръцете му бавно се дръпнаха от нейните. Нед понечи да заговори, но си замълча.
— Но аз не искам да се омъжа за него! избухна Лорета.
— В такъв случай аз не бих се омъжвал — посъветва я.
— Но аз съм длъжна да го направя.
— Длъжна си да го направиш? Тя кимна.
— Това е много силна дума.
— Зная, че е — съгласи се тя, като се мъчеше да спре треперенето на устните си. След това продължи преспокойно:
— Аз съм развратница, ужасна развратница. Никой не знае каква развратница съм аз…. освен Били.
Настъпи мълчание. Лицето на Нед Башфорд беше сериозно и той изгледа Лорета със странен поглед.
— Той… Били знае? — попита най-сетне той. Неохотно кимване и пламнали бузи бяха единственият отговор.
Той се поколеба вътрешно за миг с вид на плувец, който се готви да скочи във водата.
— Разкажи ми го, Нед говореше много твърдо. — Трябва да ми разкажеш всичко.
— И ти… и ти ще можещ… да ми простиш?? — попита девойката с плах, едва чут глас.
Нед се подвоуми, пое дълбоко дъх и се хвърли надолу с главата:
— Да — изрече той безразсъдно. — Ще ти простя. Разправяй!
— Нямаше кой да ми каже т започна тя. — Ние бяхме двамата заедно толкова много. Аз не знаех нищо за живота… тогава.
Лорета замълча да си събере мислите. Башфорд нетърпеливо хапеше устни.
— Само да бях знаела… Тя замълча пак.
— Да, продължавай! — подтикна я Нед.
— Ние бяхме заедно почти всяка вечер.
— С Били? — поиска да знае той толкова свирепо, че я стресна.
— Да, разбира се, с Били, Бяхме заедно толкова много… Само да бях знаела… Нямаше кой да ми каже. .. Аз бях толкова млада.
Устните й се приотвориха, сякаш за да заговори отново, и тя го загледа със страх.
— Мизерникът! При това избухване Нед Башфорд скочи на крака и вече приличаше не на отегчен елин, а на страшно ядосан млад мъж.
— Били не е мизерник, той е добър човек — зашити го Лорета с твърдост, която изненада Башфорд.
— Сега, предполагам, ще ми кажеш, че виновна за всичко си била само ти — забеляза той саркастично. Тя кимна.
— Какво? — кресна Нед.
— Виновна бях само аз — твърдо заяви девойката. — Не е трябвало да му позволя. Аз си бях крива.
Башфорд спря да кръстосва стаята и когато заговори, в гласа му прозвуча примирение:
— Добре — каза той. — Не обвинявам ни най-малко теб, Лорета. И ти се държа много честно. Но Били е прав, а ти не си. Трябва да се омъжиш.