Лесно е да се забележи, че с лекота е могъл да компенсира в себе си всички тези провали и е бил приет в своята обществена среда, благодарение на спасителната мисъл, че другите човешки същества са по-долна класа от самия него. Което всъщност е истина, що се отнася до умствените му възможности. Съществуват, разбира се, много, много ниши в човешката личност и не във всяка една от тях той превъзхожда останалите. Никой не може да превъзхожда всички във всичко. В такъв случай другите, които просто нямат възможност да видят онова, което му осигурява превъзходството в дадена област — нещо, което не може да се отрече, — не приемат неговата предвзета надутост в маниерите. Те навярно си мислят, че той е странен, дори смешен. Нещо, което дава основание на Ролсън да си мисли, че е важно още повече да доказва колко мизерни и долнопробни са човешките индивиди. Какво по-добро би могло да се направи от това да се покаже, че човечеството е просто една бактериална форма в сравнение с други висши създания, които всъщност експериментират с него. И след това… склонността му към самоубийство ще се превърне в един див копнеж да се откъсне напълно от човечеството, да спре тази идентификация, която го унифицира с мизерните породи, които той е създал в своя мозък. Разбирате ли?
— Бедното момче — кимна в знак на потвърждение Грант.
— Да, жалко е. Ако се бяха грижили повече за него по време на детството му… Всъщност, най-добре е доктор Ролсън да няма контакти с когото и да било от другите мъже тук. Той е прекалено болен, за да му се има доверие. Вие самият трябва да се подготвите да бъдете единственият човек, който ще го вижда и ще говори с него. Доктор Ролсън се е съгласил на това. Той очевидно си мисли, че Вие не сте толкова глупав, колкото всички останали.
Грант се усмихна уморено:
— Това е приятна новина за мене…
— Вие, разбира се, ще бъдете внимателен. На Ваше място не бих обсъждал каквото и да било с него, освен работата му. Ако той сам изяви желание да говори за теориите си, в което се съмнявам, ограничете се до нещо уклончиво в отговор и си излезте. И през цялото време дръжте настрана от него остри и режещи предмети. Не му позволявайте да стига до прозореца. Опитайте се ръцете му винаги да бъдат в полезранието Ви. Разбирате ме, нали? Оставям моят пациент на вашите грижи, доктор Грант.
— Ще направя каквото мога, доктор Блаущейн.
Два месеца Ролсън живя в един от ъглите в кабинета на Грант, а самият Грант живя край него. Пред прозорците бе монтирана мрежа, дървената мебелировка бе преместена и на нейно място бяха вкарани тапицирани дивани. Ролсън размишляваше, легнал на канапето, а изчисленията си правеше на една дъска, която слагаше върху възглавничка за коленичене.
Табелката „Не влизай!“ си стоеше постоянно пред вратата на кабинета. Яденето оставяха отвън в коридора. Съседната стая, в които живееха другите мъже, беше отделена и вратата между нея и офиса беше зазидана. Грант започна да се бръсне с електрическа самобръсначка. Той настоя Ролсън да взима сънотворни хапчета всяка нощ и чакаше докато заспи, след което си позволяваше и сам да легне.
И винаги донасяха докладите на Ролсън. Той ги четеше, докато Грант го наблюдаваше и се стараеше да се преструва, че не го наблюдава.
След това Ролсън пускаше листата и се заглеждаше в тавана, засенчвайки очите си с длан.
— Има ли нещо ново? — запита го веднъж Грант.
Ролсън поклати глава.
— Виж какво — каза Грант, — аз ще прочистя сградата по време на една от смените. Важното е че ти виждаш някои от експерименталните белезници, с които ще сме свързани с тебе.
Те наистина ходеха винаги заедно, блуждаеха из осветената празна сграда като носещи се из пространството призраци, ръка за ръка. Винаги ръка за ръка. Хватката на Грант беше здрава. Но след всяка разходка Ролсън дълго въртеше главата си от една страна на друга.
Много пъти той започваше да пише и всеки път се получаваха само няколко драскулки, след което блъскаше възглавничката и тя се преобръщаше.
Най-накрая веднъж се зае с писането отново и бързо изпълни половин страница с текст. Грант веднага се приближи до него. Ролсън вдигна поглед и покри листа с треперещата си ръка.