Доктор Грант трепереше от вълнение. Той беше дръпнал два пъти от всяка от двете цигари, които запали една след друга, а след, това стъпка с подметките си. В следващия момент бъркаше в джоба си за трета.
— Това е по-добре, отколкото всеки от нас може би се е надявал — обяви той. — Ще подложим на изпитание стрелбата утре. Вече съм сигурен в резултата, но все пак сме го планирали, ще трябва да го проведем. Ще прескочим малките оръжия и ще започнем от равнище базука. Или може би не. Може би ще е необходимо да конструираме една специална изпитателна конструкция, за да ликвидираме проблемите с рикошета.
Той размаза и третата си цигара.
— Ние, разбира се, би трябвало да опитаме една истинска атомна експлозия — обади се един от генералите.
— Естествено. Вече сме се подготвили да построим един псевдоград в Ениуитък. Можем да построим генератор на това място и да пуснем бомбата. Можем да населим града с животни.
— И Вие наистина мислите, че ако изградим силово поле, то ще удържи на удара на бомбата?
— Не е точно така, генерале. Там няма да се забелязва никакво поле изобщо до мига, в който бомбата не бъде пусната. Радиацията на плутония ще трябва да активира полето преди експлозията. Както направихме последния път. Това е същността на всичко.
— Вие знаете — обади се един професор от Принстън, — че аз виждам и някои недостатъци. Когато полето е в действие на пълни обороти, то защитава каквото и да е в пълна тъмнина. Освен това, хрумна ми и мисълта, че врагът може да се адаптира и да пуска безвредни радиоактивни ракети, за да изпразни полето на равни интервали. Това ще бъде доста неприятно и ще означава всъщност значително прахосване на енергийния ни източник.
— Неприятности — каза Грант — могат да ни бъдат сервирани. Тези трудности ще бъдат преодолени в края на краищата, сигурен съм, сега трябва да разрешим главния проблем.
Британският наблюдател беше се приближил до Грант и разтърсваше ръцете си.
— Вече съм по-сигурен за Лондон. Не мога да помогна, но желая вашето правителство да ми позволи да видя реализираните планове. Онова, което видях, ме поразява с остроумието си. Вече е очевидно, разбира се, но как е могло да хрумне в нечия глава това нещо?
Грант се усмихна:
— За изобретенията на доктор Ролсън и преди са задавани подобен род въпроси.
Той се обърна към ръката, която го докосна по рамото:
— Доктор Блаущейн! Почти бях забравил. Искам да говоря с Вас…
Грант отведе дребничкия физик встрани и просъска в ухото му:
— Слушайте, можете ли да убедите Ролсън в необходимостта да бъде представен на тези хора? Това е неговият триумф.
— Ролсън е мъртъв — каза Блаущейн.
— Какво?
— Можете ли да оставите тези хора за известно време?
— Да… да… Джентълмени, ще ме извините за няколко минути, нали?
Грант се отдалечи бързо, придружаван от Блаущейн.
Федералните вече бяха взели връх. Без да бият на очи, те бяха преградили пътеката към кабинета на Рос. Отвън една шумна тълпа обсъждаше отговора, предназначен за Аламогордо, на който се бяха оказали свидетели. Бариерата на контролния пункт „Г“ се вдигна, за да пропусне Грант и Блаущейн да влязат. След което отново се спусна.
Грант вдигна чаршафа, с който бе покрит трупът на Ролсън и каза:
— Изглежда спокоен.
— Бих казал… щастлив — добави Блаущейн.
Дарити се намеси с безцветна нотка в гласа:
— Оръжието на самоубийството беше собственото ми джобно ножче. Това беше мой пропуск, така и ще бъде написано в рапорта…
— Не, не — прекъсна го Блаущейн, — от това няма да има никаква полза. Той беше мой пациент и аз съм отговорен за случилото се. Във всеки случай той не би преживял още една седмица. След като изобрети прожектора, той вече бе започнал да умира.
— Колко от всичко това трябва да влезе във Федералните картотеки? Не можем ли всички да забравим за неговата лудост?
— Страхувам се, че няма да стане, доктор Грант — каза Дарити.
— Аз му разказах цялата история — добави Блаущейн тъжно.
Грант огледа последователно другите двама мъже:
— Ще говоря с директора. Ще отида до президента, ако е необходимо. Не виждам защо трябва да се споменава изобщо за някакво самоубийство, за някаква лудост. Той ще получи пълно обществено признание като изобретател на Полевия прожектор. Това поне можем да направим за него — зъбите на Грант изскърцаха зловещо.
— Той остави една бележка — каза Блаущейн.
— Бележка?
Дарити му подаде едно листче хартия и каза:
— Самоубийците почти винаги оставят бележка. Това е една от причините докторите да ми кажат какво наистина уби Ролсън.