На тревистия рид Уинг Бидълбаум пак се опита да го накара да разбере най-главното. Гласът му стана мек и носталгичен и с въздишка на доволство той се впусна в дълъг и несвързан разказ, подобно на потънал в мечтания човек.
Като в сън Уинг Бидълбаум изрисува пред Джордж Уилърд една картина. На тази картина хората живееха в някаква пасторална златна ера. През просторно, потънало в зеленина поле идваха красиви млади хора, някои пеша, някои на коне. Младите хора се тълпяха около старец, който седеше под едно дърво и им говореше.
Уинг Бидълбаум така се вживя, че забрави ръцете си. Бавно, крадешком те легнаха върху раменете на Джордж Уилърд. В гласа му се появи нова смела нотка. „Трябва да се опиташ да забравиш всичко, което си научил досега — говореше старецът. — Трябва да започнеш да мечтаеш. От днес нататък трябва да запушиш уши за чуждите гласове.“
Уинг Бидълбаум замълча и дълго и настойчиво се вгледа в Джордж Уилърд. Очите му горяха. Повдигна отново ръце, за да погали момчето, и тогава върху лицето му се изписа ужас. За миг конвулсивна тръпка разтърси тялото му. Той скочи и напъха ръцете си дълбоко в джобовете. Сълзи премрежиха очите му. „Трябва да си вървя. Не мога да говоря повече с теб“ — смутено каза той.
Без да погледне назад, старият човек забърза надолу по склона, прекоси ливадите, като остави Джордж Уилърд объркан и изплашен на тревистия рид. Вълна от страх накара момчето да стане на крака и да поеме по шосето към града. „Няма да питам за тези ръце — помисли си той, все още под впечатлението на ужаса, който бе видял в очите на стареца. — Има нещо, но то не ме интересува. Ръцете му го карат да се страхува от мен и всички останали.“
Джордж Уилърд имаше право. Нека за малко надникнем в историята на тези ръце. Може би разказът ни ще вдъхнови поета да възпее забулената чудата истина за въздействието, на което ръцете бяха само трептящи предвестници.
Като млад Уинг Бидълбаум бил учител в някакво градче в Пенсилвания. Тогава не се казвал Уинг Бидълбаум, а носел по-малко звучното име Адолф Майърс. Като Адолф Майърс той бил много обичан от момчетата в неговото училище.
Природата създала Адолф Майърс да бъде учител на младостта. Бил от онези рядко срещани, недоразбрани хора, които властват с такава мекота, че тя отстрани изглежда простима слабост. Чувствата на такива хора към поверените им питомци не се различават от най-нежния вид женска любов.
И все пак сравнението е грубо. За това е нужен поет. Адолф Майърс се разхождал вечер с момчетата от своя клас или по здрач седял и унесено разговарял с тях на стъпалата пред училището. Ръцете му непрекъснато се движели, галели раменете на момчетата, играели по рошавите им глави. Когато им говорел, гласът му ставал нежен, мелодичен. В него също се усещала ласката. Всичко това, гласът и ръцете, галенето на раменете и докосването на косите представлявало част от усилието на учителя да научи младите глави да мечтаят. Чрез ласката на своите пръсти той изразявал себе си. Бил от онези хора, у които животворната сила не била съсредоточена в едно място. Под ласката на неговите ръце съмнението и безверието напускали главите на момчетата и те започвали също да мечтаят.
После дошло нещастието. Едно слабоумно момче от училището се влюбило в младия учител. Нощем в леглото то си представяло неописуеми неща, а сутрин разказвало за тях като за станали. Неестествени, отвратителни обвинения се сипели от отпуснатите му устни. Пенсилванското градче било потресено. Скритите, неясни подозрения към Адолф Майърс, които хората таяли в себе си, прераснали в убеждение. Трагедията не продължила дълго. Събуждали треперещите момчета и ги разпитвали. „Той ме прегръщаше“ — казвало едно. „Пръстите му винаги играеха с косите ми“ — казвало друго.
Веднъж следобед градският кръчмар Хенри Бредфорд дошъл в училището. Извикал Адолф Майърс на двора и започнал да го налага с юмруци. Докато ударите му се сипели върху уплашеното лице на учителя, гневът му растял. Децата пищели от ужас и тичали като уплашени насекоми наоколо. „Ще те науча аз тебе как се прегръща синът ми, животно такова!“ — крещял с прегракнал глас кръчмарят и уморен от ударите, започнал да го рита из двора.