— Сигурен ли си, че не могат да разкажат на американците?
— Наредено им беше да се качат на яхтата, да използват парите като гаранция за искрените си намерения и да скрият запаса си от наркотици. След като убийствата бъдеха извършени, трябваше да отидат на Бахамските острови, да предадат парите на един от моите банкери, дискретно да унищожат яхтата, а след това да вкарат наркотиците във Филаделфия по нормалния начин. Те знаеха, че американецът ме е раздразнил, но не знаеха как го е направил.
— Знаели са, че е перял пари, и трябва да са го казали на американците — търпеливо изтъкна Кортес.
— Si. Но за щастие американецът правеше тези неща много умно. Ние внимавахме, полковник. Предварително направихме така, че никой да не може да научи какво е вършил крадецът. — Ескобедо се усмихна, все още със спомена за ласките на Пинта. — Голям умник беше този американец.
— Ами ако е оставил след себе си някакви досиета?
— Не е. Един полицейски офицер в същия град претърси дома и канцеларията му от наше име — толкова внимателно, че американските federales не са усетили, че е бил там, — преди да разреша убийството му.
Кортес пое дълбоко дъх, преди да проговори:
— Jefe, не разбираш ли, че трябва предварително да ми казваш за такива неща! Защо си ме взел на работа, ако нямаш желание да се възползваш от знанията ми.
— Такива неща правим от години. Можем да ръководим собствените си работи без…
— Руснаците биха те изпратили в Сибир за такава идиотщина!
— Забравяте мястото си, сеньор Кортес! — сопна се в отговор Ескобедо.
Феликс преглътна отговора си и успя да заговори разумно.
— Мислиш ли, че norteamericanos са глупави само защото не могат да спрат твоята контрабанда. Тяхната слабост се състои в политически неуспехи, а не в липсата на професионализъм. Ти не разбираш това и ще ти го обясня. Техните граници са така лесни за нарушаване, тъй като американците имат отворени граници по традиция. Ти объркваш това с неефективността. Не е така. Имат много ефективна полиция, която използва най-добрите научни методи в света — знаеш ли, че в руското КГБ четат американски книги за полицията? И копират методите им? Американската полиция е с вързани ръце, тъй като техните политически ръководители не им позволяват да действат така, както им се иска — и както биха могли да действат моментално, ако ограниченията бъдат снети. Американското ФБР, federales, имат средства, които надхвърлят разбиранията им. Аз зная това — търсеха ме заедно с Ойеда, — а аз съм обучен офицер разузнавач.
— Да, да — търпеливо каза Ескобедо. — И какво искаш да ми кажеш?
— Какво точно е правил за теб този мъртъв американец?
— Изпираше огромни суми пари за нас, които сега ни генерират чисти доходи. Той основа система за пране, която все още използваме и…
— Веднага изтегли парите си. Щом този янки е бил толкова ефикасен, колкото казваш, има голяма вероятност да е оставил някакви сведения. Ако го е направил, възможно е тези сведения да бъдат намерени.
— Защо тогава federales не действат? Вече мина повече от месец. — Ескобедо се обърна, за да вземе една бутилка бренди. Рядко пиеше, но сега беше подходящо време. Пинта беше особено добра тази нощ, а и той се радваше да докаже на Кортес, че опитът му, макар и полезен, не е от критична важност.
— Jefe, вероятно този път няма да стане, но някой ден ще разбереш, че рискове като този, който си поел в случая, са глупави.
Ескобедо разлюля чашката под носа си.
— Както кажеш, полковник. А сега какво ще ми обясниш за тези нови правила?
Разбира се, Чавес вече беше получил всички инструкции. Част от тях бяха „проведени и обсъдени“ на макет и всеки човек във взвода бе запомнил терена и пътя за преминаване през него. Целта им представляваше летище, обозначено като „Рено“. Виждал беше мястото на снимки от спътник, както и снимки, направени от ниска перспектива. Той не знаеше, че това място е било идентифицирано от човек на име Бърт Русо при потвърждаване на по-ранен разузнавателен доклад. Летището представляваше писта от чакъл с дължина около хиляда и петстотин метра, което е достатъчно за двумоторен самолет и сравнително безопасно за по-големи машини, натоварени с леки товари, например марихуана, която е обемиста, но не особено тежка. Сержантът се ръководеше от компас, закачен на кръста му. През петдесет метра проверяваше компаса, виждаше някое дърво или друг предмет, разположен върху правилната ориентирна линия и тръгваше към него… И процесът започваше отново. Движеше се бавно и тихо, ослушваше се за всеки слабо доловим човешки звук и се оглеждаше през очилата за нощно виждане. Оръжието му беше заредено и готово за стрелба, но със спуснат предпазител. Вега, вторият, или „бездейният“, човек в редицата, представляваше буфер между Чавес и основната част от взвода, движещ се на петдесет метра отзад. Картечницата му представляваше страховита преграда. Ако срещнеха някого, първата им мисъл ще е да избягнат контакта, но ако се окаже невъзможно, трябваше да елиминират пречката на пътя си възможно най-бързо и жестоко.