— Не се чуват никакви сирени за мъгла. Слънцето започва да пробива — съобщи той. Капитанът кимна.
— След по-малко от час тя ще се вдигне. Денят ще е горещ. Дойде ли прогнозата за времето?
— Довечера ще има бури, сър. Оня фронт, дето премина през Далас към полунощ. Направил е някои поразии. Два смерча са поочукали един паркинг за каравани.
Вегенер поклати глава.
— Знаеш ли, има нещо в тези каравани, което привлича проклетите смерчове. — Стана и отиде при радара. — Готов ли си, старшина?
— Да, сър.
Вегенер включи апарата в активен режим и се наведе под гумената покривка.
— Позна, старшина. Мястото за среща ще бъде едно-шест-нула, диапазон шест хиляди. Мистър О’Нийл, насочи се право на едно-осем-пет. Ореза, дай ми време да изляза зад него отляво.
— Тъй вярно, капитане. Ще ни трябва само минутка.
Вегенер изключи радара и се изправи.
— По бойните постове!
Както беше планирано, сигналът за тревога раздвижи хората, след като всеки беше имал възможността да закуси. Разбира се, всички знаеха какво им предстои много по-рано. Там в мъглата имаше яхта, в която е възможно да има наркотици. Дежурната група се събра до гумената лодка „Зодиак“. Всички носеха оръжие: един с автоматична пушка М-16, друг с пушка със сачми, предназначена за потушаване на размирици, а останалите с деветмилиметрови автоматични пистолети „Берета“. В предната част екипажът имаше оръдие с калибър 40 милиметра. То беше „Бофорс“ по шведски модел, което някога се е намирало в кораб-разрушител на военноморските сили и беше единственото по-старо нещо на борда от капитана. Отзад на мостика един войник дръпна пластмасовия капак на картечницата М-2.50, която бе почти толкова стара.
— Препоръчвам сега да им излезем отляво, сър — каза Ореза.
Капитанът отново включи радара.
— Излез вляво на нула-седем-нула. Искам да се доближим до целта отляво.
Мъглата изтъняваше. Видимостта сега достигаше около петстотин метра или малко повече, тъй като мъглата беше на парцали. Ореза застана на радара, когато мостикът се напълни с хората от редовната вахта. Появила се беше нова цел на около двадесет мили встрани, вероятно танкер, тръгнал към Галвестън. Местоположението му бе отразено по навик.
— Разстоянието до нашия приятел е две хиляди метра. Движи се постоянно на нула-седем-нула. Курсът и скоростта на целта са същите.
— Много добре. Ще го видим след около пет минути. — Вегенер огледа рулевата кабина. Офицерите наблюдаваха през биноклите си. Всичко беше само загуба на енергия, но те все още не знаеха това. Той излезе на пътеката отдясно на мостика и погледна назад към лодката. Лейтенант Уилкокс вдигна палец. Зад него помощник-боцманът Райли кимна в знак на съгласие. На макарата за спускане стоеше един опитен сержант. Спускането на зодиака в такива условия не беше кой знае какво, но морето поднасяше изненади. Петдесеткалибровата картечница сочеше небето, а от лявата й страна имаше кутия с патрони. Отпред дойде металният звук от снаряд, вкаран в цевта на четиридесетмилиметровото оръдие.
„Едно време се доближавахме, за да оказваме помощ, сега зареждаме оръжия — помисли си Вегенер. — Проклети наркотици…“
— Виждам го — обади се човек от наблюдателния пост.
Вегенер погледна напред. Боядисаната в бяло яхта трудно се различаваше в мъглата, но след миг квадратната й кърма се показа съвсем ясно. Сега и той вдигна бинокъла си, за да види името й. „Емпайър билдър“. Това беше яхтата. На мачтата нямаше флаг, но това не беше необичайно. Не виждаше никакви хора, но яхтата се движеше както преди. Точно затова той се беше приближил до нея отзад. Мислеше, че откакто човекът е излязъл в морето, никога никой наблюдател не е поглеждал назад.
„Очаква го изненада — помисли си О’Нийл. — Законът на морето.“
За момент Вегенер се разгневи, но се отърси.
— Радарът му не се върти. Разбира се, може да го е счупил.
— Ето я снимката на собственика, сър.
Капитанът не беше я поглеждал преди. Собственикът беше на около четиридесет и пет години. Очевидно се е оженил късно, защото според съобщението на борда бяха двете му деца на осем и тринадесет години, както и съпругата му. Той беше едър, около метър и деветдесет, плешив и прекалено тежък, изправен на някаква палуба до една голяма риба меч.