Някой извика нещо. Уилкокс бързо обърна глава насам-натам. Обреки отстъпи назад и насочи пушката към двамата. Те залегнаха по лице, като се изгубиха от погледите.
— Прилича на обир, сър — отбеляза мичман О’Нийл. Вегенер влезе в кабината на щурвала.
— Дай ми радиотелефон!
Един член на екипажа му подхвърли преносим телефон „Моторола“. Вегенер слушаше мълчаливо. Каквото и да са намерили хората му, той не желаеше да ги безпокои точно в този момент. Обреки остана при двамата мъже, а Уилкокс влезе в яхтата. Райли наистина беше намерил нещо. Пушката беше насочена към двамата и напрежението в ръката му се предаваше чак до катера. Капитанът се обърна към моряка с картечницата, която все още беше насочена към яхтата.
— Постави предпазителя на тази картечница!
— Тъй вярно! — веднага отговори морякът, като свали ръце надолу, за да насочи оръжието към небето. Офицерът до него изохка от смущение. Дадоха му още един урок. След час-два урокът щеше да бъде придружен от няколко думи. Това с картечницата беше грешка.
След миг Уилкокс се появи, а след него и Райли. Боцманът подаде два чифта белезници на офицера, който се наведе, за да ги закопчае. Двамата трябваше да са единствените хора на борда, защото миг по-късно Райли прибра пистолета в кобура си, а пушката на Обреки отново се насочи към небето. На Вегенер му се стори, че вижда как младежът спуска предпазителя. Фермерчето добре познаваше пушките. Беше се научило да стреля по същия начин, както капитанът му. Защо спусна предпазителя? Радиото пропука точно когато Вегенер си зададе този въпрос.
— Капитане, тук Уилкокс. — Лейтенантът се изправи, за да говори, и двамата мъже застанаха лице в лице на стотина метра един от друг.
— Слушам.
— Лоша работа, сър… навсякъде има кръв. Един от тях чистеше трюма, но тук е страхотна бъркотия.
— Само двамата ли са?
— Да. Само двамата са на борда. И двамата са с белезници.
— Проверете отново — заповяда Вегенер. Уилкокс разбра Остана при задържаните и остави Райли да претърси. Боцманът се появи след три минути, като клатеше глава отрицателно. Вегенер видя, че през бинокъла лицето му изглеждаше бледо. Какво ли би могло да накара Боб Райли да побледнее?
— Само тези двамата са, сър. Нямат документи. Мисля, че не е необходимо Да претърсваме много. Мисля, че…
— Правилно. Ще ти пратя още един човек и ще оставя Обреки с теб. Можеш ли да маневрираш яхтата наляво?
— Разбира се, капитане. Имаме много гориво.
— Довечера ще бъде малко ветровито — предупреди Вегенер.
— Проверих прогнозата тази сутрин. Не е никакъв проблем, сър.
— Добре, нека се обадя по радиото, за да организирам нещата. Не прекъсвай връзката.
— Разбирам, сър. Препоръчвам ви да изпратите видеокамери, за да направим и друг запис освен снимките.
— Окей, след няколко минути.
На базата за брегова охрана беше необходим половин час, за да накарат ФБР и Агенцията за борба с наркотиците да се споразумеят за нещата. Докато чакаха сведения, зодиакът отведе още един член на екипажа с преносима камера и видеомагнетофон. Един от хората, качили се първи на борда, засне над шестдесет снимки с фотоапарат „Полароид“, а камерата записа всичко на половининчова лента. Хората от бреговата охрана отново включиха двигателя на „Емпайър билдър“ и се отправиха на запад към Мобайл, като катерът плаваше от лявата й страна. Накрая взеха решение, че Уилкокс и Обреки ще върнат яхтата до Мобайл и ще повикат хеликоптер, за да вземе двамата „яхтсмени“ същия следобед, ако времето позволи. Базата на хеликоптерите беше много далече. „Панаш“ трябваше да има свой хеликоптер, но бреговата охрана нямаше достатъчно средства, за да купи. На яхтата изпратиха още един моряк и дойде време да докарат задържаните на „Панаш“.
Райли заведе двамата до кърмата. Вегенер гледаше как боцманът ги метна в зодиака. Пет минути по-късно лодката беше качена на борда. Яхтата се отправи в западна посока, а катерът зави и се отдалечи, за да продължи патрула си. От хората, отишли на яхтата, първи достигна мостика морякът, който снимаше с полароида. Той подаде половин дузина цветни снимки.
— Старшината събра малко материали за теб, капитане. Там изглежда по-зле, отколкото на снимките. Почакай да видиш видеозаписа.
Вегенер му върна снимките.
— Добре. Тези неща ще ги заключим в шкафа за веществените доказателства. Ти се присъединявай към останалите. Накарай Майерс да постави нова касета във видеото и искам да разкажеш пред камерата какво си видял. Знаеш как стават тези работи. Хайде да направим всичко както трябва.