— Каква е тази специална мисия, сър? — бодро попита Чавес. Възможността да стигне до сержант първи клас година или две по-рано незабавно и изцяло привлече вниманието му.
— Това не мога да ви кажа, сержант. Не обичам да набирам хора, без те да знаят за какво — излъга „полковник Смит“, — но и аз имам заповеди. Мога да ви кажа, че ще бъдете изпратен някъде на изток оттук за интензивно обучение. Може би всичко ще свърши там, а може би не. Ако нещата спрат там, обещанието за повишението и свободния избор на разпределение си остава. Ако продължат след това, вероятно ще бъдете изпратен на място, където ще можете да упражнявате специалните си умения. Да, мога да ви кажа, че става дума за нелегално събиране на разузнавателни данни. Няма да ви пращаме в Никарагуа или нещо подобно. Не ви готвим за тайна война. — Технически това изявление не беше лъжа. „Смит“ не знаеше точно каква е мисията, а и не го окуражаваха да размисля за нея. Бяха му дадени изискванията за задачата и вече почти беше намерил хората, които могат да я изпълнят — каквато и да е тя, дяволите да я вземат.
— Както и да е. Мога да ви кажа само толкова. Това, което сме говорили до момента, си остава в тази стая. Искам да кажа, че няма да го обсъждате с никого без моето позволение, разбирате ли?
— Разбирам, сър!
— Сержант, инвестирали сме много време и пари във вас. Време е да ни се отплатите. Страната има нужда от вас. Нуждаем се от знанията ви. Нуждаем се от това, което можете.
Щом нещата бъдат поставени по този начин, Чавес знаеше, че няма голям избор. „Смит“ също го знаеше. Младият мъж почака около пет секунди, преди да отговори, което беше по-малко време от очакваното:
— Кога тръгвам, сър?
Сега Смит се превърна в абсолютно делова личност. Извади един голям кафяв плик от чекмеджето на бюрото. На него с блестящ маркер беше написано ЧАВЕС.
— Сержант, позволих си да направя някои неща вместо вас. Тук се намират медицинското ви удостоверение и финансовите справки. Вече съм уредил да ви освободят от длъжност. Също така написах пълномощно, за да може някой друг да изпрати личните ви вещи до… е, вижда се от формуляра.
Чавес кимна, въпреки че главата му бе леко замаяна. Който й да е полковник Смит, той със сигурност имаше много конски сили, за да може да прокара документацията през легендарната армейска бюрокрация с такава бързина. Освобождаването от длъжност обикновено отнемаше пет дни само в седене и чакане. Той пое плика от ръката на полковника.
— Опаковайте нещата си и бъдете тук в осемнадесет часа. Не се притеснявайте за подстригване или други подобни. Ще трябва за известно време да оставите косата си да расте. Аз ще оправя нещата с хората от долния етаж. И не забравяйте: не можете да обсъждате това с никого. Ако някой ви пита, отговорете, че имате заповед да се явите във Форт Бенинг малко по-рано. Това е вашият разказ и се надявам да не се отклонявате от него. — „Полковник Смит“ се изправи и протегна ръка, като каза още една лъжа, примесена с истина: — Постъпихте правилно. Знаехме, че можем да разчитаме на вас, Чавес.
— Наша е нощта, сър!
— Свободен сте.
„Полковник Смит“ отново постави личното досие в куфара си. Свърши се. Повечето от хората вече бяха на път за Колорадо. Чавес беше един от последните. „Смит“ се зачуди как ли ще се развият нещата. Истинското му име беше Едгар Джефрис, някога офицер от армията, много отдавна вербуван, а след това нает на работа в Централното разузнавателно управление. Надяваше се нещата да се развият по план, но твърде дълго беше работил в ЦРУ, за да залага много на тази мисъл. Не набираше хора за първи път. Не всички операции минаваха добре, а още по-малко протичаха според плана. От друга страна, Чавес и останалите бяха пожелали доброволно да постъпят в армията на страната, доброволно се бяха записали за оставане на срочна служба и доброволно бяха се съгласили да приемат поканата му да вършат нещо ново и различно. Светът беше опасно място, а тези четиридесет мъже бяха решили съзнателно да се присъединят към една от по-опасните му професии. Това донякъде го улесняваше, тъй като Едгар Джефрис все още имаше съвест.
— Желая ти щастие, сержант — тихо промълви той.
Чавес прекара доста напрегнат ден. Най-напред се преоблече в цивилни дрехи и изпра полевата си униформа, след това събра всичкото имущество, което щеше да остави тук. Трябваше да го почисти, защото се искаше да го върне в по-добро състояние, отколкото при получаването му. Когато останалата част от взвода пристигна от Хънтър Лигет в тринадесет часа, задачите му бяха почти приключени. Завърналите се сержанти забелязаха заетостта му и скоро при него дойде взводният сержант.