Тази мисъл просто не го напускаше. Вегенер се огледа и видя как по лицата на мъжете около него започнаха да се изписват учудени гримаси. Шкиперът беше ядосан за нещо. Не знаеха какво е то, но им беше ясно, че не им трябва да са наоколо в такъв момент.
— На мен всичко ми се струва наред, хора. Нека се опитаме да продължим така. — Кимна с глава и се отправи към каютата си. След като отиде там, извика Ореза.
Старшината рулеви дойде след минута. „Панаш“ не беше достатъчно голям, за да забави някого.
— Викали сте ме, капитане.
— Затваряй вратата, Португалецо, и сядай.
Старшината рулеви беше от португалски произход, но имаше акцент като на жител на Нова Англия. И той като Боб Райли беше завършен моряк и подобно на капитана си — даровит инструктор. Цяло поколение офицери от бреговата охрана знаеха как да използват секстант13 благодарение на този мургав и пълен професионалист. Всъщност мъже като Мануел Ореза движеха бреговата охрана. Вегенер понякога съжаляваше, че е напуснал редиците им, за да стане офицер. Но той не беше ги изоставил съвсем и насаме Вегенер и Ореза разговаряха на малки имена.
— Видях записа от качването на борда, Ред — каза Ореза, който разбра за какво мисли капитанът. — Трябваше да позволиш на Райли да пречупи малкия задник надве.
— Не би трябвало по този начин да си вършим работата — каза Вегенер неубедително.
— Пиратство, убийство и изнасилване, пък и наркотици за развлечение. — Старшината сви рамене. — Зная какво трябва да правим с такива хора. Проблемът е там, че никой не го прави.
Вегенер разбираше какво иска да каже той. Въпреки новия наказателен закон за смъртните присъди, който трябваше да третира свързаните с наркотици убийства, до него прибягваха много рядко. Проблемът беше там, че всеки арестуван търговец на наркотици познаваше някой, който беше по-примамлива цел — едрите риби никога не се поставяха в положение, където въображаемата дълга ръка на закона може да ги достигне. Федералните служби може и да са всемогъщи в границите на САЩ, а бреговата охрана да има неограничени пълномощия в морето — дори дотолкова, че да се качват и претърсват многобройни кораби с различни флагове по свое желание, — но винаги имаше ограничения. Трябваше да има. Врагът знаеше кои са тези ограничения и беше елементарно да се приспособи към тях. В тази игра правилата важаха само за едната страна, другата имаше свободата да предефинира собствените си правила по своя воля. За акулите в търговията с наркотици беше лесно да стоят на чисто. Винаги имаше дребна риба в изобилие, която рискуваше на опасните места — особено след като заплащането им надвишаваше това на която и да е армия в историята. Тези войници бяха опасни и достатъчно умни, за да направят борбата доста трудна — но дори и когато ги хванеха, те винаги можеха да се възползват от знанията си, за да си осигурят частичен имунитет.
Резултатът беше, че, изглежда, никой не си плащаше докрай. Освен жертвите, разбира се. Мислите на Вегенер бяха прекъснати от нещо още по-лошо.
— Знаеш ли, Ред, тези двамата може да се измъкнат без нищо.
— Чакай, Португалецо, не мога да…
— Най-голямата ми дъщеря учи право, капитане. Искаш ли да научиш истински лошата новина? — мрачно запита старшината.
— Казвай.
— Ще закараме тези типове на пристанището — е, хеликоптерът ще ги закара утре, и двамата веднага ще си поискат адвокат. Всеки, който гледа американска телевизия, знае това. Да кажем, че дотогава ще си затварят устата. След това техният адвокат ще каже, че вчера сутринта клиентите му са видели яхта, носеща се свободно в морето, и са се качили на нея. Лодката, на която са се возели, е отплавала обратно, откъдето е дошла, а те решили да откарат яхтата до брега, за да използват правото си да получат спасеното имущество. Не са се обадили по радиото, защото не са знаели как да го включат — това се вижда и от записа. Радиото е от онези с компютърно управление и упътване от сто страници — а нашите приятели „не може много чете английски“. Някой от рибарската лодка ще потвърди част от тази история. Това е ужасно недоразумение, разбираш ли? Затова нашият прокурор в Мобайл ще реши, че може да загуби случая, и приятелчетата се уреждат с по-ниска присъда. Така стават тези неща — каза той и замълча.