— Да, сър. Ще тръгнем натам след минута.
— Не бързам чак толкова — каза Райън и затвори телефона. Вече имаше репутацията на шеф, с когото се работи лесно. След като постави слушалката на мястото й, той скочи на крака и включи личната си копирна машина. След това излезе през вратата на канцеларията в помещението, където работеше Нанси, и се заслуша в заглъхващите стъпки на двамата офицери от охраната, които излизаха от главния коридор.
Тук горе вратите на канцелариите не се заключваха. Нямаше смисъл. Човек трябваше да премине през десетина охранявани зони, за да стигне дотук, като всяка зона се пазеше от въоръжени агенти и се контролираше от отделна централна служба за сигурност на първия етаж. Имаше и движещи се патрули. Охраната в ЦРУ беше по-строга, отколкото във федералните затвори и почти толкова потискаща. Но това не важеше за старшите изпълнителни директори и Джак само трябваше да мине през коридора, за да отвори вратата на канцеларията на Боб Ритър.
Служебният сейф — или по-добре трезор — на заместник-директора по оперативните въпроси се намираше зад фалшива стена, точно като този на Райън. Беше там не толкова от съображения за сигурност — всеки компетентен крадец би го намерил за по-малко от минута, — а за естетика. Джак отвори панела на стената и набра шифъра. Питаше се дали Ритър знае, че Гриър има комбинацията му. Вероятно да, но със сигурност не знаеше, че адмиралът си я е записал. Такова нещо би било толкова странно за ЦРУ, че никой не е мислил за тази вероятност. Най-умните хора на света все още пропускаха някои дреболии.
Разбира се, вратите на сейфа имаха алармена инсталация. Тя работеше на същия принцип, както предпазителите на ядрените оръжия — а те бяха най-доброто. Човек или набира правилната комбинация, или алармата се задейства. Ако се объркаш първия път, над циферблата светва лампа, която указва, че имаш на разположение десет секунди да се поправиш, или други две лампи ще светнат на две различни бюра на охраната. Втората грешка задействаше още алармени инсталации. Третата грешка включваше режима на блокиране на сейфа за два часа. Няколко директори на ЦРУ се научиха да ругаят системата и бяха станали за смях на охраната. Но Райън не се плашеше от ключалки с шифър. Компютърът, който следеше тези неща, реши, че това трябва да е мистър Ритър, и всичко мина спокойно.
Сега сърцето на Джак започна да бие по-бързо. Тук имаше над двадесет папки, а той разполагаше само с няколко минути. Но отново го спасиха процедурите в ЦРУ. Вътре във всяка папка се намираха резюмета, в които бе описано за какво се отнася операцията. Всъщност той не обърна особено внимание на написаното, а използва резюметата за да определи интересните теми. За по-малко от две минути Джак събра папки с етикети „ОРЛОВО ОКО“, „Увеселителна лодка-I“ и „Увеселителна лодка-II“, „Лудория“ и „Реципрочност“. Купчината имаше обща височина почти четиридесет и пет сантиметра. Джак внимателно отбеляза къде се намират папките и затвори вратата на сейфа, без да я заключва. След това се върна в канцеларията си, като постави папките на пода зад бюрото си. Най-напред започна да чете „Орлово око“.
„Свети Исусе!“ „Прехващане и прекратяване на движещи се към сушата полети с наркотици“. Това означаваше… свалянето им със стрелба. Някой почука на вратата.
— Влез. — Появиха се хората от охраната с папките, които Райън искаше. Нареди да ги поставят на столовете и ги освободи.
Джак смяташе, че разполага с около час, най-много два, за да направи каквото трябваше. Това означаваше, че ще има време да преглежда, а не да чете. За всяка операция имаше по-подробно резюме на целите и методите, плюс доклади за ежедневното развитие. Личната копирна машина „Ксерокс“ на Джак беше голяма и сложна и можеше да организира и подрежда листата, но най-важното бе, че ги изкарваше много бързо. Започна да подава листа в тавата. Възможността за механично подаване му позволяваше да чете и копира едновременно. Деветдесет минути по-късно имаше над шестстотин копирани страници, може би една четвърт от всичкия материал. Не беше достатъчно, но трябваше да свърши работа. Извика охраната, за да върнат папките, които донесоха — най-напред той поразмести листата в тях. След като си тръгнаха, той събра папките, които… открадна? Изведнъж осъзна, че е нарушил закона. Не се сети да помисли за това. Наистина. Докато връщаше папките обратно в сейфа, Райън си казваше, че нищо не е нарушил. Като старши изпълнителен директор той имаше право да знае тези неща, а правилата не се отнасяха за него… но си спомни, че този начин на мислене е опасен. Той служеше на по-висша цел. Вършеше това, което трябва…