Мъри се усмихна, но не защото му се искаше, а защото приятелят му имаше нужда от това.
— Какво те кара да мислиш, че аз зная?
Напрежението на Райън понамаля.
— Е, мога да ида при свещеник, за да ме насочи, но те нямат пълномощията на хората като теб. А и ФБР е следващото най-добро нещо след свещениците, нали? — Така се шегуваха помежду си. И двамата бяха завършили Бостънския колеж.
— Откъде се ръководи операцията?
— Познай. Не е от Ленгли. Ръководят я от едно място точно на шест преки оттук.
— Това означава, че не мога дори да ида при министъра на правосъдието, така ли?
— Да. Той може да каже на шефа си, нали?
— В такъв случай ще закъсам заради нашата бюрокрация — подхвърли Мъри.
— Дали служенето на правителството наистина си струва всичко това? — мрачно попита Джак, който отново изпадаше в депресия. — По дяволите, може пък да се уволним заедно. Ти на кого можеш да се довериш?
Отговорът дойде лесно:
— Бил Шоу. — Мъри стана. — Хайде да идем при него.
„Цикъл“ е една от компютърните думи, добили гражданственост. Тя определя нещата, които се случват, и хората, които правят така, че тези неща да се вършат. Един цикъл на действие или решение съществува независимо от нещата около него. Във всяко правителство има практически безкрайна верига от такива цикли, като всеки се определя от собствени вътрешни правила, ясни за играчите. През следващите няколко часа се образува един цикъл. В него влизаха избрани членове на ФБР, но не и министърът на правосъдието, който имаше пълномощия над Бюрото. В цикъла щяха да се включат и членове на тайните служби, но не и шефът им, финансовият министър. Разследванията от този тип представляваха ровене на листа хартия и анализи. Затова Мъри — който имаше задачата да оглави работата на този цикъл — се изненада, като видя, че един от „подчинените“ му се отправи на път. Никак не му помогна и информацията, че човекът отиваше към военновъздушната база „Андрюс“.
По това време Райън седеше на бюрото си и всички решиха, че изглежда малко изморен, но пък знаеха, че е боледувал миналата нощ. Нещо от храната. Той вече бе решил какво трябва да прави: нищо. Ритър го нямаше, а и съдията все още не се беше завърнал. Не е лесно да бездействаш. Още по-трудно бе да се занимава с незначителни за момента неща. Но се чувстваше по-добре. Проблемът вече не беше само негов. Не знаеше, че това не е повод за облекчение.
25.
ПАПКАТА „ОДИСЕЙ“
Разбира се, Мъри накара един старши агент незабавно да отиде до базата „Андрюс“ и той стигна там точно навреме, за да види как малкият реактивен самолет-такси се отделя от лявата първа писта. Агентът използва документите си, за да влезе в кабинета на полковника, който командваше 89-та военнотранспортна ескадрила. Получи полетния план за самолета, който току-що излетя. Използва телефона на полковника, за да се обади на Мъри, а след това заплаши летеца и му каза да забрави, че някога той, агентът, е бил тук, че никога не е правил официално запитване, защото става дума за важно криминално разследване, и то свръхсекретно. Кодовата дума на операцията беше „Одисей“.
Мъри и Шоу се събраха минутка след обаждането. Шоу реши, че може да поеме функциите на действащ директор. Сигурен беше, че тази длъжност не е постоянна и след като се намери подходящата политическа пионка, той ще се върне на поста шеф на Отдела по разследванията. Един вътрешен глас у него негодуваше срещу това. Какво лошо има един бивш полицай да ръководи ФБР? Разбира се, тук ставаше дума за политика, а не за полицейска работа, а през тридесетгодишния си стаж Шоу бе разбрал, че политиката не е лъжица за неговата уста.
— Трябва да пратим някого там — отбеляза Шоу. — Но как, за бога?
— Защо не използваме аташето си в Панама? — попита Мъри. — Познавам го. Солиден човек е.
— Той прави нещо с Агенцията за борба с наркотиците. Ще се върне в службата си след два дни. Заместника му не го бива за тази работа. Твърде неопитен е, за да може сам да провежда операцията.
— Моралес е в Богота, но някой може да забележи… Пак си играем на гоненица, Бил, а оня лети с петстотин мили в час… Какво ще кажеш за Марк Брайт? Може би той ще успее да открадне един реактивен самолет от бреговата охрана.
— Действай!
— Специален агент Брайт на телефона — каза той, като вдигна слушалката.
— Марк, обажда се Дан Мъри. Искам да свършиш една работа. Записвай си, Марк. — Мъри продължи да говори. Две минути по-късно Брайт промърмори тиха ругатня и извади телефонния си указател. Първото обаждане беше до военновъздушната база в Еглин, второто до бреговата охрана и третото — до дома му. Нямаше да се прибере за вечеря. На излизане грабна няколко неща и нареди на друг агент да го закара до бреговата охрана, където вече го очакваше хеликоптер. Излетяха минутка след като се качи на борда му, и се отправи към базата в Еглин.