— Сега какво?
— Има ли някой от местната полиция, на когото можеш да се довериш?
— Не. Познавам няколко души. Някои са доста добри, но доверие? Не и тук, човече.
— Е, съществува и старомодният начин — отбеляза Брайт.
— Добре. — Помощникът на аташето извади портфейла си и отиде до регистратурата. Върна се след две минути.
— ФБР ми дължи двадесет долара. Регистрира се като Робърт Фишер. Ето и номера на картата му от „Американ експрес“. — Той подаде смачкано късче индиго, на което се намираше подписът му.
— Обади се до службата и го пусни за проверка. Трябва да следим стаята му. Трябва… Господи, а с какви възможности разполагаме? — Брайт махна с ръка да излязат навън.
— Не са достатъчни за това нещо.
За момент лицето на Брайт се сбърчи в грозна гримаса. Обаждането по телефона нямаше да е лесно. „Одисей“ беше секретна операция и първото, което Мъри го накара да запомни, бе да пази тайна, но… Винаги има едно „но“. Така че той сега бе най-старшият и трябваше да се обади по телефона. Знаеше, че такива неща правеха или съсипваха кариерите на хората. Жегата и влагата бяха убийствени, но Марк Брайт се потеше и по друга причина.
— Добре, кажи му, че се нуждаем от шест души, които да ни помагат при наблюдението.
— Сигурен ли…
— В момента не съм сигурен в нищо! Човекът, когото следим — ако го подозираме, — всемогъщи Боже, ако него подозираме… — Брайт млъкна. Нямаше много за казване.
— Да.
— Аз ще стоя тук. Кажи на полковника да организира нещата.
Оказа се, че не е трябвало да бързат. Обектът — сега Брайт го наричаше така — се появи във фоайето на хотела три часа по-късно, избръснат и свеж в новия си тропически костюм. Отвън го чакаха четири автомобила, но Кътър знаеше само за малкия бял мерцедес, в който се качи и замина на север. Останалите три автомобила се движеха на достатъчно разстояние, за да го виждат.
Притъмняваше. Брайт беше заснел само три пози от втората лента. Извади я и сложи свръхчувствителен черно-бял филм. Направи няколко снимки на колата, за да е сигурен, че е заснел регистрационния номер. Хората от местния криминален отдел бяха адски силно впечатлени от факта, че работят заедно с ФБР по секретен случай. Брайт разпозна къщата, пред която спря мерцедесът. Трябваше да се досетят за това.
Сержантът знаеше едно място, от което къщата се виждаше — на не повече от хиляда метра встрани, — но вече беше твърде късно да отидат там, а и колата не можеше да остане на шосето. Брайт и местният представител на ФБР изскочиха и намериха едно мокро и миризливо място, на което да легнат и да чакат. Сержантът им остави радио, за да го повикат, и им пожела щастие.
Собственикът отсъстваше, зает, разбира се, с решаването на държавни дела, но достатъчно любезно им бе предоставил къщата си. В нея имаше малоброен дискретен персонал, който сервира леки напитки и закуски, а след това се оттегли, като остави касетофоните, както със сигурност смятаха двамата, за да се запише всичко. Е, всъщност това нямаше значение, нали?
Как ли пък не! И двамата осъзнаха деликатността на разговора, който предстоеше да се проведе, и Кортес изненада госта си, като му предложи да разговарят отвън, независимо от жегата. Двамата оставиха саката си и излязоха през порталните врати в градината. Единственото приятно нещо беше внушителната колекция от сини лампи, които пращяха, като привличаха и убиваха хиляди насекоми. Звукът би объркал повечето подслушвателни уредби, а и кой би очаквал от тях да изоставят климатика в къщата?
— Благодаря, че отговорихте на съобщението ми — каза с приятен глас Кортес. Сега не беше време да се надува и позира. Време беше за работа и трябваше да изглежда подходящо скромен пред този човек. Това не го притесняваше. Работата с хора от неговия ранг го изискваше и Феликс трябваше да свиква с тези неща. Подобни личности се нуждаят от почитание. И по този начин много по-лесно се предаваха.
— За какво искате да разговаряме? — попита адмирал Кътър.
— Операциите ви срещу Картела, разбира се. — Кортес му махна с ръка да седне на един плетен стол. Изчезна за момент, след което се върна с поднос с напитки и чаши. Тази вечер щяха да пият вода „Перие“. И двамата не се докоснаха до алкохола. За Феликс това беше първият добър знак.
— За какви операции говорите?
— Вие би трябвало да знаете, че аз нямам никаква връзка със смъртта на мистър Джейкъбс. Това деяние е извършено в пристъп на лудост.
— Защо трябва да ви повярвам?
— По това време се намирах в Америка. Не ви ли казаха? — Кортес допълни някои подробности. — Източник на информация като мисис Улф — довърши той — струва далеч повече от едно глупаво отмъщение, базирано на чувства. Освен това е още по-глупаво да се предизвиква велика нация по такъв директен начин. Реагирахте много добре. Всъщност провежданите от вас операции са доста впечатляващи. Не подозирах за разузнаването на летищата дори след като бе прекратено, а начинът, по който симулирахте минираната кола… това е изкуство, ако позволите да се изразя така. Можете ли да ми кажете каква е стратегическата цел на операцията ви?