— Благодаря ви — каза Вегенер, като се обърна към масата на обвиняемите. — Разбирате ли обвинението?
— А?
— Това, което обвинителят току-що каза, означава, че ви съдим за пиратство, изнасилване и убийство. Ако се докаже вината ви, съдът ще реши дали да ви екзекутира или не. Имате право на адвокатска защита. Лейтенант Алисън, който седи на масата до вас, е вашият офицер-защитник. Разбирате ли? — Нужни бяха още няколко секунди, за да могат нещата да стигнат до мозъка му, но оня взе да загрява. — Защитата отрича ли обвиненията и подробностите?
— Да, господин председател. Сър, защитата се произнася за индивидуално разглеждане на случая и моли съда да разреши защитата да проведе разговори с клиентите си.
— Сър, обвинението е против разделянето на случая.
— Какви са аргументите ви? — попита капитанът. — Давам думата най-напред на защитата.
— Сър, тъй като прокурорът ни каза, че съдът ще разглежда углавно престъпление, моля съда да ми разреши да защитавам клиентите си възможно най-добре при съществуващите обстоятелства и…
Вегенер го прекъсна с махване на ръка.
— Защитата правилно изтъкна, че след като става дума за углавно престъпление, е обичайно да й бъде предоставено най-много време. Съдът смята това за убедителен аргумент и подкрепя предложението. Също така съдът разрешава пет минути на защитата за разговор с клиентите си. Съдът предлага защитата да обясни на клиентите си, че трябва да се идентифицират, както подобава, пред съда.
Лейтенантът заведе двамата, все още в белезници, в ъгъла на стаята и започна тихо да разговаря с тях.
— Вижте какво, казвам се лейтенант Алисън и ми натресоха задължението да ви опазя живи, типове такива. Като начало е най-добре да ми кажете веднага кои, по дяволите, сте вие!
— Какви са тези глупости? — попита високият.
— Тези глупости са военен съд. Намирате се в открито море, господине, и в случай, че никой не ви е казвал, капитанът на американски кораб може да прави каквото си поиска. Не трябваше да го ядосвате.
— Е, та?
— Е, та това е съд, заднико! Сещаш ли се, съдия, съдебни заседатели. Могат да ви осъдят на смърт и могат да го сторят направо тук на кораба.
— Глупости!
— Как се казваш, за бога?
— Като майка ти — презрително каза високият. Другият изглеждаше по-малко уверен в себе си. Лейтенантът се почеса по главата. Стоящият на пет метра от тях капитан Вегенер забеляза това.
— Какво, по дяволите, правихте на оная яхта?
— Искам истински адвокат.
— Господинчо, аз съм единственият адвокат, който ще ти дадат — каза лейтенантът. — Не си ли го разбрал вече?
Човекът не му повярва, което беше точно според очакванията на всички. Офицерът-защитник отведе клиентите си до масата на обвиняемите.
— Съдът отново се събира на заседание — обяви капитан Вегенер. — Имаме ли изявление от страна на защитата?
— Уважаеми съдии, обвиняемите отказват да разкрият самоличността си.
— Това не се харесва на съда, но трябва да приемем фактите такива, каквито са. За целите на делото ще определим клиентите ви като Джон Доу и Джеймс Доу. — Вегенер посочи с ръка, за да покаже кой какво име ще носи. — Съдът решава най-напред да съди Джон Доу. Има ли възражения? Много добре. Прокурорът ще представи случая.
Той направи точно това през следващите двадесет минути, като призова само един свидетел, боцман Райли, който преразказа качването на борда и коментира записа на видеокасетата, като представи цветисто нещата.
— Каза ли нещо обвиняемият?
— Не, сър.
— Можете ли да обясните съдържанието на плика с веществени доказателства? — попита прокурорът.
— Сър, мисля, че се нарича тампон. Изглежда, е използван — каза Райли с известно смущение. — Намерих го под масичката за кафе в главната зала на яхтата в съседство с едно кърваво петно — всъщност до тези петна на снимката. Разбирате, че самият аз не използвам такива неща, но от опит зная, че жените не ги оставят по пода. От друга страна, ако някой има намерение да изнасили жена, това нещо няма да го спре и той просто може да го махне и да го захвърли настрани, за да може да върши каквото е решил. Ако видите мястото, откъдето го взех, и мястото, на което се намират кървавите петна, ще разберете какво точно се е случило, сър.