— За този човек мога да ви кажа, че е сериозен ветеран от войната и доколкото аз мога да позная — доста свестен.
— Не се съмнявам в това. Колкото до убийството, някои наши юристи казват, че действията на полицейските снайперисти се доближават много до предумишленото убийство. Разликата между работата на полицията и бойните действия не винаги може да се направи толкова лесно, колкото ни се иска. В този случай как ще теглиш чертата между убийството и законната антитерористична операция? Ще се стигне до… по дяволите, просто ще се видят политическите убеждения на съдиите, които разглеждат делото, обжалването и всички останали етапи на процеса. Политика. Знаеш — каза Шоу, — че беше адски по-лесно да се преследват обирджиите на банки. Тогава поне се знаеше какъв е резултатът.
— Там е работата — каза Райън. — На какво искаш да се обзаложиш, че всичко започна само защото годината е изборна?
Телефонът на Мъри иззвъня.
— Да? Добре. Благодаря.
Затвори телефона.
— Кътър току-що се е качил в колата си. Насочва се към „Паркуей“. Някой иска ли да познае накъде е тръгнал?
26.
ОРЪДИЯТА НА ДЪРЖАВАТА
Инспектор О’Дей благодареше на своята щастлива звезда — той беше ирландец и вярваше в тези неща, — че Кътър е такъв идиот. Също като предишните съветници по въпросите на сигурността, и той отказваше да има собствена охрана от службата за сигурност, а съвсем ясно се виждаше, че не познава първото правило за убягване от проследяване. Обектът отиде право на паркинга „Джордж Вашингтон“ й продължи на север с надеждата, че никой няма да го забележи. Никакво връщане назад, никакво отклоняване в еднопосочна улица. Нищо от нещата, които човек може да научи от гледане на полицейски филми по телевизията или от четене на романи за Филип Марлоу, а Патрик О’Дей се развличаше точно по този начин. Дори когато следеше някого, слушаше касети със записи на романи на Чандлър. По-трудно му беше да разгадае тези случаи, отколкото истинските, което доказваше, че от Чандлър би излязъл страхотен полицай. Този случай не изискваше твърде много талант. Кътър може и да е адмирал от военноморския флот с три звезди, но бе пълен невежа по отношение на конспирацията. Личната му кола дори не смени платното и зави по изходния път за ЦРУ. Единствената неприятност, след като Кътър напусна магистралата, беше, че ставаше трудно да го следи. Наоколо нямаше удобно място за криене на кола — ЦРУ се охраняваше много добре. О’Дей свали спътника си, за да наблюдава от горичката покрай пътя, и извика друга кола за подкрепление. Очакваше Кътър да излезе след малко и да се върне право у дома си.
Съветникът по националната сигурност не забеляза „опашката“ си и паркира в сектора за важни персони. Както обикновено някой държеше вратата отворена и го съпроводи до канцеларията на Ритър на седмия етаж. Адмиралът седна на стола, без да поздрави.
— Вашата операция наистина се разпада — язвително каза той.
— Какво искате да кажете?
— Искам да кажа, че снощи се срещнах с Феликс Кортес. Той знае за войниците. Знае за разузнавателните операции по летищата. Знае за бомбите и за хеликоптерите, които използвахме, за да поддържаме операция „Увеселителна лодка“. Приключвам операцията. Вече наредих хеликоптерът да се върне в базата в Еглин. Наредих и на хората от „Променлива“ да прекратят операцията си.
— Как посмя! — извика Ритър.
— Посмях. Ти получаваш заповеди от мен, Ритър. Ясно ли ти е?
— А какво ще стане с нашите хора? — попита заместник-директорът по операциите.
— Погрижил съм се. Не е необходимо да знаеш как. Всичко ще се успокои — каза Кътър. — Получи това, което желаеше. В момента се води вътрешна война. Износът на наркотици ще намалее двойно. Можем да позволим на пресата да пише, че войната срещу наркотици е спечелена.