Взе папките от стоманените рафтове и ги занесе при бюрото си. До стената имаше машина за унищожаване на документи — един от по-важните прибори на съвременните учреждения. Ритър държеше единствените екземпляри на въпросните документи. Хората за комуникациите на оня хълм в Панама унищожаваха всичко веднага След като изпратеха сведенията до канцеларията на Ритър. „Лудория“ се провеждаше чрез Агенцията за националната сигурност, информационният трафик от операцията не достигаше дотам, а наличните папки щяха да се загубят в купищата данни в мазетата на комплекса Форт Мийд.
Машината беше голяма, с устройство за автоматично подаване. За правителствените служители беше съвсем нормално да унищожават документи. Допълнителните копия на документите с деликатна информация носеха неприятности, а не предимства. Никой нямаше да обърне внимание на прозрачната найлонова торбичка, пълна с хартиени лентички, които някога представляваха важни разузнавателни документи. ЦРУ ежедневно изгаряше тонове такава хартия и използваше получената топлина за нагряване на водата за умивалните. Ритър постави папките в подаващото устройство на един сантиметър една от друга и се загледа как цялата история на разузнавателната му операция се превръща в боклук.
— Ето го — каза младшият агент в преносимия си радиотелефон. — Отправя се на юг.
О’Дей видя човека след три минути. Помощната кола вече следваше Кътър и по времето, когато О’Дей го настигна, стана ясно, че той просто е тръгнал за Форт Майер, сектора за важни персони встрани от Шърман роуд, източно от офицерския клуб. Кътър живееше в къща от червени тухли със стъклена входна врата, която гледаше към националното гробище „Арлингтън“, парка на героите. О’Дей, който беше служил във Виетнам и знаеше малко за Кътър, смяташе, че е кощунство адмиралът да живее до гробището. Агентът от ФБР си казваше, че може би си прави погрешни изводи, но инстинктите му подсказваха друго, докато гледаше как мъжът заключва колата си и влиза в къщата.
Една от привилегиите да бъде човек в персонала на президента е отличната охрана, стига да я пожелае, както и най-добрите и сигурни технически връзки. Секретните служби и другите правителствени агенции работеха много усилено за сигурността на телефонните линии.
ФБР трябваше да иска разрешение, за да подслушва линиите му, а и най-напред трябваше да получи съдебно нареждане. Но нито едно от тези неща не беше направено. Кътър се обади на номер на WATS83 — с безплатен номер, започващ с 800 — и произнесе няколко думи. Ако някой беше записал разговора, щеше да има проблеми с обяснението му, но проблеми имаше и човекът от другата страна на линията. Всяка казана от Кътър дума представляваше първата в определена страница на речник, а номерът на всяка страница беше трицифрен. Старият речник с меки корици бе получил, преди да излезе от къщата в Панама, и скоро щеше да го изхвърли. Кодът беше толкова прост и лесен за ползване, колкото и ефективен. Няколкото думи, които произнесе, означаваха страници, чиито номера в комбинация указваха координати на картата за няколко местоположения в Колумбия. Човекът на другия край на линията ги повтори и затвори. Обаждането по линията на WATS нямаше да се отчете на телефонната сметка на Кътър като междуградски разговор. Сметката във WATS щеше да бъде унищожена още на следващия ден. Накрая трябваше да извади малката дискета от джоба си. Както много други хора, и Кътър имаше магнити, с които притискаше бележки по вратата на хладилника си. Няколко пъти прокара над дискетата един от тях, за да унищожи данните върху нея. Самата дискета представляваше последният съществуващ запис за войниците от операция „Увеселителна лодка“. Освен това тя беше и последната възможност за повторно откриване на спътниковата връзка с тях. Дискетата се озова в боклука. Операцията „Увеселителна лодка“ никога не беше провеждана.
Или поне така смяташе вицеадмирал Джеймс А. Кътър от Военноморските сили на САЩ. Наля си напитка, излезе на верандата пред входната врата и се загледа през килима от зелена трева към безбройните надгробни камъни. Много пъти беше ходил до мемориала на Незнайния воин, за да наблюдава гвардейците, които механично преминаваха пред спомена за хората, служили на родината си докрай. Помисли си, че сега щеше да има още неизвестни воини, паднали на някое безименно бойно поле. Първият неизвестен войник беше паднал във Франция през Първата световна война и е знаел за какво се бие — или е смятал, че знае, коригира се Кътър. В повечето случаи те не разбират какво става. Не винаги им се казваше истината, но страната им ги призоваваше и те отиваха да изпълняват дълга си. Обаче на човек наистина му е необходима перспектива, за да може да разбере какво става, как се играе играта. А това не винаги — може би никога? — не съвпада с нещата, които се казваха на войниците. Помнеше службата си около морския бряг на Виетнам като младши офицер на есминец, който наблюдава как десетсантиметровите снаряди на оръдието се сипят по плажа и се питаше какво ли е да си войник и да живееш в калта. И все пак те отиваха, за да служат на родината си, без да знаят, че и самата родина няма представа каква служба й е необходима. Армията се състои от младоци, които вършеха работата си, без да я разбират, служеха с живота си, а в настоящия случай и със смъртта си.
83
Wide Area Telecommunication Service (Широкообхватна телекомуникационна служба). — Б. пр.