Кларк се приближи до човека.
— Той е много далеч.
— Имам заповед.
— Каква заповед?
— Да затворя, по дяволите! Не сме предавали или приемали нищо от вчера по обед — каза мъжът.
— Кой даде заповедта?
— Не мога да кажа!
— Кой се грижи за оперативните групи?
— Не зная. Някой друг. Той каза, че сигурността ни е разбита и всичко е прехвърлено другаде.
— Кой? Този път можеш да ми кажеш — каза Кларк с призрачно спокоен глас.
— Не, не мога.
— Можеш ли да повикаш оперативните групи?
— Не.
— Защо?
— Спътниковите им радиотелефони са закодирани. Алгоритъмът се намира върху дискета. Ние записахме и трите копия на кодиращите клавиши и изтрихме две от тях. Той гледа, докато правехме това, и взе третата дискета със себе си.
— Как може да се възстанови връзката?
— Не може. Става дума за уникален алгоритъм, базиран на времеви предавания от спътниците от типа NAVSTAR. Адски сигурни са и е почти невъзможно да бъдат повторени.
— С други думи, онези хлапета са напълно отрязани?
— Е, не. Той взе третата дискета и има някой друг, който ще…
— Ти наистина ли вярваш на това? — попита Кларк. Колебанието на човека беше достатъчен отговор. Когато Кларк отново проговори, тонът му не търпеше отказ: — Току-що ми каза, че комуникационната връзка е желязна, а си приел твърдението на някой, когото никога досега не си срещал, че операцията е компрометирана. Там има тридесет хлапета и на мен ми се струва, че са изоставени. Сега, кой ти даде заповедта да направиш така?
— Кътър.
— Той беше ли тук?
— Вчера.
— Господи. — Кларк се огледа. Другият офицер не можеше да си наложи да вдигне поглед. И двамата мъже бяха мислили за това, което всъщност става, и достигнаха до същия извод. — Кой е съставил плана за комуникация за операцията?
— Аз.
— Какво можеш да ми кажеш за тактическите им радиоапарати?
— Всъщност това са обикновени радиостанции, малко променени. Могат да избират от десет честоти.
— Имаш ли честотите?
— Е да, но…
— Дай ми ги веднага.
Мъжът помисли да каже, че не може да го направи, но реши да се подчини. Просто щеше да се оправдае, че Кларк го е заплашил, а и не му се струваше, че обстановката във фургона е подходяща за започването на една малка война. Така си беше. В момента много се боеше от Кларк. Той извади списъка на честотите от едно чекмедже. Кътър не се досети да унищожи тези кодове, но пък и операторът помнеше всичките канали.
— Ако някой попита…
— Никога не сте били тук, сър.
— Много добре. — Кларк излезе в тъмното. — Връщаме се във военновъздушната база — каза на Ларсон той. — Ще търсим хеликоптер.
Кортес беше се прибрал в Ансерма, без да се забележи седемчасовото му отсъствие, като след себе си остави човек за връзка, който знаеше как да го намери. Сега, отпочинал и изкъпан, чакаше телефона да иззвъни. Поздрави се, че е създал комуникационна мрежа в Америка веднага след като започна да работи за Картела. Поздрави се и за работата с Кътър, макар и не толкова. Едва ли би загубил. Американецът улесни нещата поради глупостта си, по което не се отличаваше много от Картър и marielitos84, макар бившият президент да бе действал от хуманитарни подбуди, а не за политически дивиденти. Сега просто трябваше да чака. Забавната част беше шифърът от книгата. Всичко бе обърнато нагоре с краката. Обикновено шифърът се предаваше с цифри, за да обозначи думи, но този път думите обозначаваха цифри. Кортес вече притежаваше американските тактически карти. Всеки можеше да закупи военни карти от тяхната картографска агенция и самият той ги използваше, за да провежда операциите си срещу зелените барети. Системата с шифъра от книгата беше най-сигурна при предаването на информация, дано и този път.
На Кортес не му беше по-лесно да чака, отколкото на всеки друг, но той се развличаше с допълнително планиране. Знаеше какви бяха следващите две стъпки, но после? Кортес смяташе, че Картелът е пренебрегнал европейския и японския пазар. И двата района бяха тъпкани с твърда валута. Но докато Япония може да се окаже костелив орех — трудно се внасяха неща по законен път на този пазар, — скоро в Европа щеше да стане далеч по-лесно. След като Европейската общност започне интегрирането на континента в единна политическа структура, търговските бариери щяха да започнат да падат. За Кортес това означаваше нови възможности. Просто трябваше да се намерят входни пристанища, където сигурността е слаба или подлежи на договаряне, а след това да се създаде разпространителска мрежа. Намаляването на вноса за Америка не можеше да пречи на доходите на Картела. Европа имаше почти девствени пазари и там той щеше да започне разширяването на хоризонтите на Картела, за да продава свръхпродукцията. В Америка намаленото търсене просто ще доведе до повишаване на цената. Всъщност той очакваше, че обещанието към Кътър, със сигурност временно, щеше да има малък, но положителен ефект върху доходите на Картела. В същото време намиращите се в безпорядък американски разпространителски мрежи щяха бързо да се разберат една с друга при намаляването на доставките. Силните и ефикасните ще оцелеят, а след като се закрепят, ще започнат да вършат работата си по-добре. Янките се тревожеха повече от жестоките престъпления, отколкото от фактическото пристрастяване към наркотиците, което води до престъпленията. Намалее ли престъпността, самото пристрастяване към наркотиците ще загуби част от приоритета си в пантеона на социалните проблеми на Америка. Картелът нямаше да пострада. Щеше да забогатява и да става по-силен дотогава, докато хората желаеха продукцията му.
84
По името на кубинския остров Мариела, откъдето през месец май 1980 г. Фидел Кастро пуска всички криминални престъпници и психически болни лица да емигрират в САЩ. — Б. пр.