— Нямам повече въпроси. Обвинението е удовлетворено.
— Много добре. Сега съдът ще разговаря направо с обвиняемия. — Вегенер премести поглед и леко се наведе напред в стола си. — В името на собствената си защита, сър, имате правото да правите едно от следните три неща. Първо, можете да не правите никакво изявление. В този случай съдът няма да направи никакви заключения от постъпката ви. Второ, имате право да направите изказване, без да се заклевате и без да сте длъжен да се съгласите на кръстосан разпит. Трето, можете да направите изказване под клетва и да се съгласите на кръстосан разпит от съдията по делото. Разбирате ли тези свои права, сър?
„Джон Доу“, който беше гледал през изминалия час развеселен, се изправи тромаво. Тъй като ръцете му бяха завързани зад гърба, той леко се приведе напред. Поради вече силното люлеене на катера доста трудно се задържа на крака.
— Какви са тези глупости? — запита той, като отново накара хората да се зачудят на акцента му. — Искам да се върна в килията си и да чакам, докато ми пратят шибан адвокат.
— Мистър Доу — отговори му Вегенер, — ако все още не сте разбрали, вие сте изправени пред съд по обвинение в пиратство, изнасилване и убийство. В тази книга — капитанът вдигна своя екземпляр на „Скали и плитчини“ — пише, че мога да ви съдя тук и сега. В нея пише, че ако ви намерим за виновни, можем да ви обесим на нока16. В бреговата охрана такова нещо не е вършено в продължение на петдесет години, но мога да го сторя, ако поискам! Никой не си е направил труда да промени закона. Значи нещата са по-различни от това, което очаквахте, нали? Искате адвокат — имате до себе си мистър Алисън. Искате ли да се защитавате? Имате тази възможност. Но, мистър Доу, от този съд не очаквайте възможност за обжалване и ви съветвам да помислите здраво и много бързо по въпроса.
— Мисля, че всичко това е глупост. Вървете на майната си!
— Съдът няма да записва изказването на обвиняемия — каза Вегенер, като се опитваше да запази суровото и трезво изражение на лицето си, както подобава на председателстващия офицер при разглеждане на углавно престъпление.
Защитата говори в продължение на петнадесет минути, като направи храбър, но напразен опит да обори уликите, вече представени от съдията. Резюметата на случаите отнеха по пет минути. Дойде ред на капитан Вегенер да говори отново.
— След като изслушаха сведенията, членовете на съда ще гласуват за присъдата. Гласуването ще бъде тайно и в писмен вид. Прокурорът ще раздава и събира бюлетините.
Това отне по-малко от минута. Прокурорът раздаде на всеки от петте членове по парче хартия. Всички членове на съда поглеждаха обвиняемия, преди да гласуват. След това прокурорът събра бюлетините и след като ги разбърка с ловкостта, с която петгодишно дете разбърква картите си за Черен Петър, ги подаде на капитана. Вегенер разгъна бюлетините и ги постави на масата пред себе си. Записа си нещо в бележника, преди да започне да говори.
— Обвиняемият да се изправи и да застане с лице към съда. Мистър Доу, имате ли да кажете нещо преди прочитането на присъдата?
Нямаше. На лицето му играеше невярваща, развеселена и надменна усмивка.
— Добре. Съдът, след като гласува и след като установи, че две трети от членовете му са дали своя глас, реши, че обвиняемият е виновен и го осъжда на смърт чрез обесване. Присъдата да бъде изпълнена веднага. Нека Господ се смили над душата ви. Съдът се разпуска.
— Съжалявам, сър — каза защитникът на клиента си, — не ми дадохте много материал за работа.
— А сега ми намерете адвокат! — изръмжа мистър Доу.
— Сър, точно сега не ви е необходим адвокат. Имате нужда от свещеник. — Сякаш за да наблегне на този факт, старшина Райли го хвана за лакътя.
— Хайде, миличък. Имаш среща с едно въже. — Изведе го от стаята.
Другият затворник, наречен Джеймс Доу, гледаше с нямо недоверие. Всички виждаха, че то все още се чете по лицето му, но то беше по-скоро недоверието на човек, оказал се пред връхлитащ го влак.
— Вие разбирате ли какво става тук? — попита лейтенантът.