— Роби, опитваме се да спасим едни хора, които може би са отрязани от нас. И ако кажеш на някого, дори на своя адмирал, просто можеш да объркаш всичко. Сещаш ли се за какво ти говоря?
— Добре. Какво ще правим с колата ти?
— Просто я остави, където си е.
— Ще накарам някой да й сложи надпис, че е собственост на военноморските сили.
— Добра идея.
— Ставаш по-добър в летенето, Джак. Все още не ми хленчиш:
— Е, да. Предстои ми още един полет в някакъв шибан хеликоптер. Не съм се возил на такова нещо, откакто си счупих гръбнака на Крит. — Почувства се добре, когато му каза това. Всъщност въпросът беше дали ще получат хеликоптера. Но Мъри имаше тази грижа. Джак извърна глава, за да се огледа, и се вцепени, като видя другия „Томкет“ на около метър от дясното крило. Мъри му махна с ръка.
— Господи, Роби!
— А?
— Другият самолет!
— Дявол да го вземе, казах му да се поотпусне малко. Трябваше да лети на три метра от мен. Винаги летим в двойка.
— Е, честито! Вече почнах да хленча.
Полетът продължи малко повече от час. Мексиканският залив най-напред се появи като синя панделка на хоризонта, след това, когато двата изтребителя се насочиха към земята, прерасна в огромна водна маса. Пистите на Пенсакола се виждаха на изток, но после се загубиха в маранята. На Райън му се стори странно, че се страхува по-малко, когато се вози на военен самолет. Видимостта беше по-добра и някак си това правеше нещата по-различни. Изтребителите дори кацнаха в строй, което изглеждаше налудничаво и опасно, но не се случи нищо. Първи докосна пистата другият самолет, а секунда-две по-късно кацна и самолетът на Роби. И двата изтребителя изрулираха и завиха в края на пистата, като спряха до два автомобила. Хората от наземния екипаж държеха стълби.
— Пожелавам ти късмет, Джак — каза Роби, когато стъклото на кабината се вдигна.
— Благодаря за возенето.
Джак успя да слезе от самолета без чужда помощ. След минутка до него застана Мъри. Двамата се качиха в чакащите автомобили, а двата изтребителя зад тях продължиха да рулират, за да довършат полета си до близката база на военноморските сили в Пенсакола.
Мъри беше се обадил за пристигането си. Посрещна ги шефът на разузнаването на Първа специална ескадрила.
— Трябва да се видим с полковник Джоунс — каза Мъри, след като се представи. За момента това беше единственият разговор, от който се нуждаеха. Колата мина покрай най-големите хеликоптери, които Райън бе виждал през живота си, а след това край ниски панелни сгради с грозни прозорци. Офицерът, шеф на разузнаването в ескадрилата, ги въведе в една от тях. Представи посетителите, като погрешно сметна, че и Райън е от ФБР, а след това остави тримата в стаята.
— С какво мога да ви бъда полезен? — предпазливо попита ПД.
— Искаме да разговаряме за пътуванията ви до Панама и Колумбия — отговори Мъри.
— Съжалявам. Не обсъждаме нещата, които вършим тук. Нали това е идеята на специалните операции.
— Преди два дни сте получили заповеди от адмирал Кътър. Тогава сте били в Панама — каза Мъри. — Преди това сте прехвърлили въоръжени бойци в Колумбия. Най-напред сте ги закарали до крайбрежните равнини, а след това сте ги взели оттам и сте ги закарали в планините, така ли е?
— Сър, не мога да говоря за това и ако имате мнение по въпроса, то си е ваше, а не мое.
— Аз съм полицай, а не репортер. Вие сте получили незаконни заповеди. Ако ги изпълните, може да се превърнете в съучастник в сериозно углавно престъпление. — Мъри реши, че е най-добре да разкрие картите. Постигна желания ефект. След като чу от устата на старши служител от ФБР, че заповедите, които има, може да са незаконни, Джоунс се принуди да отговори, макар и предпазливо:
— Сър, питате ме нещо, за което не зная как да реагирам.
Мъри бръкна в чантата си и взе кафяв плик. Извади от него една снимка и я подаде на полковник Джоунс.
— Разбира се, човекът, дал ви тези заповеди, е съветникът на президента по въпросите на националната сигурност. Преди да се срещне с вас, той се е срещнал с този тук. Това е полковник Феликс Кортес. Той е служил в DGI, но сега работи за наркокартела като шеф на сигурността. Играл е важна роля в убийствата в Богота. Не знаем за какво точно са се споразумели, но мога да ви кажа каквото знаем. Край Галиард има един автомобил за комуникации. Кътър е бил там и е наредил той да спре работа. После е дошъл и при вас и ви е заповядал да отлетите за дома и никога да не говорите за тази мисия. Сега помислете и ми кажете дали става дума за нещо, в което желаете да участвате.
— Не зная, сър. — Отговорът на Джоунс беше автоматичен, но лицето му порозовя.