Основното правило сега беше, че една неподвижна бойна единица винаги е уязвима и за да намали този риск, интелигентният командир изготвя план за отбрана. Рамирес помнеше това и все още наблюдаваше внимателно терена Смяташе, че едва ли някой ще дойде тази нощ за да притеснява бойците му, но вече имаше готовност за такова нещо.
Начинът на разполагане на хората показваше заплахата. Според него имаха насреща много голяма, но сравнително слабо обучена военна сила. А неговите две особени предимства бяха: първо, че всичките му хора имаха радиоапарати, и, второ, разполагаха с три оръжия със заглушители. Рамирес се надяваше, че няма да го навестят тази вечер, но ако го сторят, планираше да им поднесе цяла поредица от неприятни изненади.
Всеки от хората му участваше в двучленна група за взаимна подкрепа. Няма нищо по-страшно от това да си сам в боя, а ефективността на един войник се увеличава многократно само от простия факт, че до себе си има другар. Всяка двойка беше изкопана три дупки, наречени основна, резервна и допълнителна, като част от три отделни защитни вериги. Всички носеха камуфлажна маскировка и бяха внимателно разположени, за да си оказват помощ един на друг. Където имаше възможност, прочистиха полето за стрелба, но винаги под тъп ъгъл, за да може огънят срещу нападателите да е страничен, а не челен. Част от плана беше да накарат противника да се движи в предварително определена посока. Накрая, ако всичко се провалеше, съществуваха три маршрута за бягство и съответни сборни пунктове. Хората му бяха заети през целия ден, копаеха дупките си, приготвяха позициите си, залагаха останалите им мини, а през времето за почивка спяха, не разговаряха. Но самият той не можеше да си намери достатъчно много работа, за да отклони мислите си.
Нещата през деня се влошиха. Радиовръзката не се възстанови и всеки път, когато Рамирес включваше радиотелефона си в определения час, не чуваше нищо. Обясненията му за това ставаха все по-незадоволителни. Вече не можеше да го отдаде на повреда в оборудването или захранването. През целия следобед си казваше, че не е възможно да са отрязани, и дори не обмисляше тази възможност. Обаче дълбоко в съзнанието му дълбаеше мисълта, че са сами, далеч от дома, изправени пред потенциална заплаха и разполагащи само с нещата, които носеха на собствените си гърбове.
Хеликоптерът кацна на същото летище, от което излетя само преди два дни, като влезе в хангар, чиито врати веднага се затвориха. Самолетът „МС-30“, който ги съпровождаше, се скри по същия път. Райън, изтощен от полета, се движеше с нестабилна походка. Видя очакващия го Кларк. Единственото хубаво нещо беше, че Кътър бе забравил да вземе простата предпазна мярка за среща с командира на базата, защото изобщо не помисли, че заповедите му няма да бъдат изпълнени. В резултат повторната поява на хеликоптера за специални операции се изтълкува като поредната странна случка, а един зелен хеликоптер — на сянка изглеждаше черен — не се различава много от другите.
Джак се върна при хеликоптера, след като се разходи до тоалетната, където изпи около половин литър вода от хладилника. Хората вече се запознаваха и той видя, че полковник Джоунс и Кларк си говореха доста приятелски.
— В трета оперативна група, а?
— Точно така, полковник — каза Кларк. — Аз не можах да стигна до Лаос, но вашите хора спасиха доста от задниците ни. Оттогава работя за ЦРУ… Е, почти през цялото време.
— Аз дори не зная къде да ида. Оня задник от военноморските сили ни накара да унищожим и картите си. Зимър помни някои от радиопозивните, но…
— Аз имам честотите — прекъсна го Кларк.
— Добре, но все пак трябва да ги намерим. Дори и при условие, че имаме подкрепата на самолета-цистерна, аз нямам хора за истинско търсене. Там районите са доста големи, а надморската височина ми съсипва консумацията на гориво. Какво представлява противникът?
— Много хора с автомати „Калашников“. Трябва да ти звучи познато.
ПД направи гримаса.
— Познато ми е. Имам три миниоръдия. Без никаква въздушна подкрепа…
— Правилно се досети. Ти си въздушната подкрепа. Аз бих заложил на миниоръдията. Евакуационните места предварително ли са съгласувани? — попита Кларк.
— Да. По едно първостепенно и две резервни за всяка група. Общо дванадесет.