Церемонията беше скромна и тиха. Няколкото близки приятели на Джеймс присъстваха заедно с много повече хора от правителството. Сред последните се намираха президентът и за голямо раздразнение на Боб Ритър — вицеадмирал Джеймс А. Кътър-младши. Сам президентът произнесе реч по време на службата в параклиса, за да отбележи смъртта на човека, служил на страната си непрекъснато в продължение на повече от петдесет години, записал се във военноморските сили на седемнадесет години, след това влязъл в академията, достигнал ранг на генерал с две звезди, дослужил до трета звезда за работата си в ЦРУ.
— Знаме на професионализма, честността и предаността на страната си, ненадминат от никого. — С тези думи президентът резюмира кариерата на вицеадмирал Джеймс Гриър.
„А това копеле Кътър стои там, в предната редица, сякаш самият той го е казал“ — помисли си Ритър. Особено гадно му стана, когато почетната гвардия от трети пехотен батальон свиваше знамето, което лежеше върху ковчега. Нямаше на кого да го даде. Ритър очакваше то да отиде заедно с…
А къде е Райън? Обърна глава, за да се огледа. Не забеляза отсъствието му в началото, защото Райън не беше дошъл с останалите от делегацията на ЦРУ. Знамето отиде у съдията Мур. Хората започнаха да си стискат ръце, да разговарят.
„Да, наистина Бог прояви милост и го прибра толкова бързо накрая. Да, такива мъже не се появяват всеки ден. Да, това е краят на хората като него и е много жалко. Никога не съм срещал сина му, но съм чувал…“
Десет минути по-късно. Ритър и Мур се намираха в кадилака на ЦРУ. Тръгнаха обратно към паркинга „Джордж Вашингтон“.
— Къде, по дяволите, е Райън? — попита директорът на централното разузнаване.
— Не знам. Мислех, че ще дойде със собствената си кола.
Мур не беше толкова разгневен, колкото разстроен от това. Все още държеше знамето на коленете си. Пипаше го нежно като новородено бебе, без да знае защо… Осъзна, че наистина има Бог, както го бяха уверявали баптистките проповедници в младежките му години. И ако Джеймс наистина е имал душа, то той в момента държи в ръцете си най-добрата следа от нея. Знамето беше топло на пипане. И макар да знаеше, че или си въобразява, или платът е задържал топлина от лъчите на утринното слънце, енергията, излъчвана от знамето, на което Джеймс бе служил от юношеските си години, сякаш го обвиняваше в предателство. Присъстваха на едно погребение тази сутрин, но на две хиляди мили оттук се намираха други хора, които ЦРУ изпрати да свършат определена работа и които дори няма да бъдат възнаградени с гроб между свои.
— Боб, какво направихме, по дяволите? — попита Мур. — Как се забъркахме в тази каша?
— Не зная, Артър. Не зная.
— Джеймс наистина извади късмет — промълви директорът на централното разузнаване. — Той поне си замина…
— С чиста съвест? — Ритър погледна през стъклото, като не можеше да погледне шефа си в очите. — Виж какво, Артър… — Замълча, не знаеше какво още да каже. Ритър работеше в ЦРУ от петдесетте години като следовател, контрольор, командир на оперативна служба, а след това на отдел в Ленгли. Губил беше оперативни офицери и агенти, но никога не ги беше предават Помисли си, че за всяко нещо има по един първи път. Току-що бе успял да проумее по много пряк начин, че за всеки човек има и един първи път да умре. Но когато човек стига до момента на окончателната равносметка недостойно, това е проява на най-голяма страхливост, най-големия неуспех в живота.
Пътят до Ленгли беше кратък и колата спря, преди този въпрос да получи отговор. Изкачиха се нагоре с асансьора. Мур отиде към канцеларията си. Ритър отиде в своята. Секретарките още не бяха се върнали. Те пътуваха в един микробус. Ритър започна да се разхожда из канцеларията си, докато ги чакаше, а след това отиде да види мисис Къмингс.
— Райън обаждал ли се е?
— Не, а и аз не можах да го видя. Знаете ли къде е той? — попита Нанси.
— Съжалявам, но не зная. — Ритър се върна и изведнъж реши да позвъни в дома на Райън, където му отговори телефонен секретар. Провери картона на Райън за служебния телефон на Кати и секретарката го свърза с нея.
— Обажда се Боб Ритър. Трябва да разбера къде е Джак.