— Добре разсъждаваш, хлапе — отговори Кларк. — Можем да направим две неща: да ви закараме обратно до летището и да ви изведем със самолет, за което ще ни трябват три часа, и още три в самолета. После всичко свършва и вие ще сте обратно на американска територия.
— Какво е другото?
— Чавес, иска ли ти се да спипаш копелето, което ви причини всичко това? — Кларк знаеше отговора още преди да зададе този въпрос.
Адмирал Кътър се беше облегнал на стола си, когато телефонът иззвъня. Знаеше кой се обажда по линията, чиято лампичка мигаше.
— Да, господин президент.
— Ела тук.
— Идвам, сър.
Лятото е мързелив сезон за Белия дом и за повечето правителствени служби. Календарът на президента беше по-пълен от обичайното с церемониални мероприятия, които политикът в него обичаше, а представителят на изпълнителната власт ненавиждаше. Да се ръкуваш с „Мис Пълномаслено мляко“, както наричаше постоянния поток от посетители… Понякога се питаше дали ще срещне и „Мис Презерватив“, като се има предвид промяната на сексуалното поведение напоследък. Бремето беше по-голямо, отколкото много хора могат да си представят. За всеки такъв посетител имаше лист хартия, няколко абзаца с информация, за да може човекът да си помисли: „Я виж ти, президентът наистина знае кой съм. Наистина се интересува от мен!“ Ръкостискането с избирателите и разговорите с обикновените хора бяха важна и обикновено приятна част от работата му, но не и сега, една седмица преди кампанията, когато все още изоставаше в проклетите предварителни гласувания, както два пъти седмично обявяваше всяка телевизионна мрежа за новини.
— Какво става в Колумбия? — попита президентът веднага, след като вратата се затвори.
— Сър, казахте ми да прекратя операцията. Спирам я.
— Има ли някакви проблеми с ЦРУ?
— Не, господин президент.
— Как точно…
— Сър, казахте ми, че не желаете да го знаете.
— Искаш да ми кажеш, че е нещо, което не трябва да знам?
— Казвам ви, сър, че изпълнявам вашите инструкции. Заповедите бяха дадени и сега се изпълняват. Мисля, че няма да се възпротивите на последствията.
— Така ли?
Кътър се поотпусна.
— Сър, съвсем реално операцията беше успешна. Пратките с наркотици са намалели и още ще пресъхнат през идните месеци. Бих предложил, сър, да оставите пресата да говори за това. Винаги можете да го изтъкнете по-късно. Ние ги наранихме. Операция „Тарпон“ е нещо, което можем да посочим на всеки. Операция „Лудория“ ни даде възможност да продължим да събираме разузнавателна информация. След няколко месеца ще проведем и някои драматични арести.
— И откъде знаеш това?
— Самият аз се разпоредих за тези неща, сър.
— И как го стори? — попита президентът и спря. — И това ли е нещо, което не трябва да знам?
Кътър кимна с глава.
— Предполагам, че всичко, което си направил, е в рамките на закона — каза президентът за касетофона, който бе включил.
— Можете да предполагате това, сър. — Отговорът беше изкусен в смисъл, че можеше да означава много неща или нищо, в зависимост от гледната точка. Кътър също знаеше за касетофона.
— Сигурен ли си, че заповедите ти се изпълняват?
— Разбира се, господин президент.
— Провери отново.
Мина далеч повече време, отколкото очакваше брадатият консултант. Инспектор О’Дей държеше разпечатката в ръце. Написаното на нея спокойно можеше да е и на кюрдски език, той нямаше да го разбере. Половината лист бе покрит с параграфи, изцяло съставени от нули и единици.
— Машинен език — поясни консултантът. — Който е програмирал това, е истински професионалист. Възстанових около четиридесет процента от него. Това е алгоритъм за транспониране, както си помислих.
— Това ми каза снощи.
— Не е руски. Взема съобщение и го кодира. Не е голяма работа, всеки може да го направи. Истински умното е, че системата е базирана на независим входен сигнал, уникален за цялото предаване — независим и от гледна точка на кодиращия алгоритъм, който вече е вграден в системата.
— Ще ми обясниш ли това?
— Това означава, че има връзка с някакъв много добър компютър — някъде, — който ръководи работата на тази програма. Не може да е руски. Те все още нямат този хардуер, освен ако са откраднали нещо истински готино от нас. Освен това входният сигнал, който добавя променливата в системата, вероятно е от спътници на НАВСТАР. Това е предположение, но смятам, че се използва много точен времеви сигнал за задаване на шифровия код, който е уникален за всяко предаване в посока нагоре или надолу. Умна гадост. Това означава, че си имаме работа с Агенцията за националната сигурност. Спътниците НАВСТАР използват атомни часовници, за да измерват времето с голяма прецизност, а истински интересната част от системата също е закодирана. Както и да е, изправени сме пред много умен начин за кодиране на сигнал така, че човек не може да го разчете или копира дори ако знае как е направен. Който е създал тази програма, има достъп до всичко, с което разполагаме. Едно време консултирах Агенцията за националната сигурност и не съм чувал нищо за такава програма.