— Добре. А когато дискетата бъде унищожена?
— Връзката изчезва. Искам да кажа, че съвсем се губи. Ако това е каквото си мисля, значи има съоръжение за изпращане на сигнал в посока нагоре, което управлява алгоритъма, както и наземни станции, за да го копират. Изтрий алгоритъма, както е постъпил някой, и хората, с които си говорил, няма да могат повече да комуникират с теб, а и никой друг няма да може да се свърже с тях. По-сигурно не може и да бъде.
— Това ли е всичко, което можа да разбереш? А друго?
— Половината от нещата, които току-що ти казах, са предположения от гледна точка на специалиста. Не мога отново да изградя алгоритъма. Мога да ти кажа как според мен е работил. Онова за НАВСТАР е предположение, но е добро. Обработването с транспониране е частично възстановено и навсякъде по него си личи почеркът на Агенцията за национална сигурност. Който го е писал, наистина знае как да работи с компютърни кодове. Определено това е наша програма. Вероятно е най-сложният машинен код, с който разполагаме. Човекът, поискал да го използва, трябва да е много силен. И някой, не зная кой, го е изтрил. Не може повече да се използва. Операцията, за която е приготвен, трябва да е приключила.
— Да — каза О’Дей, смразен от чутото. — Добра работа свърши.
— Сега единственото, което трябва да направиш, е да напишеш една бележка до моя професор, за да му обясниш защо тази сутрин пропуснах един изпит.
— Ще го уредим — обеща О’Дей на излизане. Отправи се към канцеларията на Дан Мъри и с изненада откри, че го няма. Следващата спирка беше при Бил Шоу.
След половин час беше ясно, че навярно е извършено престъпление. Възникна въпросът какво да правят нататък.
Хеликоптерът излетя с малко товар. Изискванията на мисията бяха доста сложни — по-сложни, отколкото при десанта, — а този път скоростта имаше значение. Веднага след като хеликоптерът се изкачи на височина за крейсерски полет, зареди гориво от самолета „МС-130Е“. Този път не разговаряха.
Райън седеше в задната част, закопчан на мястото си, докато хеликоптерът „MH-53J“ подскачаше и се мяташе в струята след самолета. Носеше зелен летателен костюм и подобен зелен шлем. Имаше и противокуршумно яке. Зимър беше му обяснил, че вероятно то може да спре пистолетен куршум, и със сигурност рикошет, но че не трябва да разчита па него срещу автомат. Това беше поредното нещо, което го притесни. След като се отдалечиха от самолета-цистерна — щяха да зареждат отново, преди да кацнат, — Джак се обърна и погледна към вратата. Облаците сега се намираха почти над главите им, като протегнатите ръце на Адел.
Раната на Хуардо усложняваше нещата и донякъде промени плановете. Натовариха го на седалката на Кларк в самолета, като му оставиха един радиотелефон и резервни батерии. След това Кларк и останалите отидоха до Ансерма. Ларсон все още се оглеждаше за урагана — времето се променяше с всеки изминат час. Трябваше да излети след деветдесет минути, за да изпълни своята част от мисията.
— Как сте с патроните? — попита Кларк в микробуса.
— Имаме всичко необходимо за тези автомати — отговори Чавес — и около шестдесет патрона за моя. Не съм предполагал, че един автомат със заглушител може да бъде толкова полезен.
— Хубави са. Имате ли гранати?
— Всички ли? — попита Вега. — Имаме пет осколочни и две запалителни.
— Къде отиваме? — попита Динг.
— В една ферма извън Ансерма.
— Каква им е охраната там?
— Все още не знам съвсем точно.
— Хей, почакай малко. В какво ни забъркваш? — попита Вега.
— Успокой се, сержант. Ако е опасно за нас, ще се оттеглим и ще се махнем. Засега отиваме да огледаме нещата отблизо. Чавес и аз можем да се справим с това. Впрочем в чантата ето там има резервни батерии. Трябват ли ви?
— И още как! — Чавес извади очилата си за нощно виждане и веднага замени батериите им. — Кой е в къщата?
— Двама души, от които имаме специална нужда. Номер едно е Феликс Кортес — каза Кларк, като даде известни обяснения. — Той е човекът, който провежда операцията срещу групите от „Увеселителна лодка“. Това е името на вашата операция, ако никой не си е направил труда да ви го каже. Той е взел участие и в убийството на посланика. Искам кожата му, и то жива. Номер две е сеньор Ескобедо. Той е един от големите в Картела. Много хора искат кожата му.