Джак протегна ръка надолу към копчето на микрофона.
— Да, полковник.
— Твоят човек на земята иска да направим нещо по-различно.
— Какво е то?
ПД му обясни.
— Ще трябва да заредим още веднъж, но можем да го направим. Ти решавай.
— Сигурен ли си?
— На нас ни плащат за специални операции.
— Добре тогава. Това копеле ни трябва.
— Разбрано. Сержант Зимър, ще минем над сушата след една минута. Провери системите.
Бордовият инженер погледна към таблото с приборите.
— Разбрано, полковник. Всичко ми изглежда доста стабилно, сър. Системите са изправни.
— Добре. Първата спирка е при група „Поличба“. Приблизителното време за кацане е два часа и нула минути. Райън, по-добре се хвани за нещо. Ще следваме релефа на земята. Трябва да говоря с поддържащия самолет.
Джак не знаеше какво означава това. Разбра веднага, след като пресякоха първия хребет на крайбрежните планини. Хеликоптерът подскочи нагоре като полудял асансьор, а след като преодоля хребета, дъното му се спусна надолу. Летеше в режим с компютърна поддръжка, като преодоляваше склонове от шестдесет градуса — изглеждаше далеч по-лошо — нагоре и надолу според особеностите на терена и се плъзгаше едва на метър над земята. Хеликоптерът беше направен за сигурност, а не комфорт. Райън не се чувстваше нито комфортно, нито в безопасност.
— Първата зона за кацане е след три минути — обяви полковник Джоунс след цяла вечност. — Хайде да загреем, Бък.
— Разбрано. — Зимър протегна ръка и бутна един превключвател. — Включено. Оръдията загряват.
— Стрелците по местата. Отнася се и за теб, Райън — добави ПД.
— Благодаря — изстена Джак, без да включва микрофона си.
Зае позиция от лявата страна на хеликоптера и натисна копчето за задействане на миниоръдието, което веднага започна да се върти.
— Приблизително време за кацане след минута — каза вторият пилот. — Виждам сигнал от стробоскопна лампа вдясно от нас. Добре. „Поличба“, тук „Цезар“, чувате ли ме, край!
Джак чуваше само едната страна на разговора, но мислено благодареше на пилотите, че позволяват на хората отзад да знаят по нещо.
— Разбрано. „Поличба“, повтори местоположението си… Разбрано, идваме. Добра светлина от стробоскопните лампи. Тридесет секунди. Пригответе се отзад — каза на Райън и останалите капитан Уилис. — Заредете оръдията.
Джак вдигна палците си далеч от превключвателя и насочи миниоръдието към небето. Хеликоптерът зае поза с нос, вирнат стръмно нагоре, докато слизаше. Спря и започна да кръжи на тридесетина сантиметра над земята, без да я докосва.
— Бък, кажи на капитана веднага да излезе напред.
— Разбрано, ПД.
Зад себе си Райън дочу как Зимър изтича наляво, а след това почувства през подметките на обувките си тропота на войниците, които тичешком влязоха в хеликоптера. Продължаваше да гледа извън борда над въртящите се цеви на оръдието си, докато хеликоптерът се вдигна, а дори и след това продължи да насочва оръдието към земята.
— Е, не беше лошо, нали? — каза полковник Джоунс, след като върна хеликоптера на курс юг. — По дяволите, дори не мога да разбера защо ни плащат за тази работа. Къде е оня трамбовач?
— Сега му слагам слушалките, сър — отговори Зимър. — Всички са на борда. Няма жертви, всичко е чисто.
— Капитане…
— Да, полковник.
— Имаме една работа за групата ви, ако смятате, че ще можете да се справите.
— Нека чуя за какво става дума, сър.
Самолетът „МС-130Е Комбат Тейлън“ кръжеше над колумбийска територия, което малко изнервяше екипажа, тъй като нямаха разрешение за това. Сега главната задача беше предаване на съобщения и независимо от сложното оборудване на борда на четиримоторния поддържащ самолет те не можеха да се справят от океана.
Всъщност трябваше им добър радар. Екипът на хеликоптера и самолета трябваше да работят под надзора на самолет със система АУАКС, която обаче не бяха донесли със себе си. Вместо това един лейтенант и няколко сержанти пишеха по картите и в същото време говореха по засекретени радиоканали.
— „Цезар“, кажи какво е положението с горивото ти — повика капитан Монтейн.
— Изглежда добре, „Нокът“. Ние се придържаме ниско в долините. Преценявам, че ще зареждаме след осем нула минути.
— Разбрано. Осем нула минути. Не забравяйте, че по това време има отрицателен вражески радиотрафик.
— Разбрано. — Това беше един от възможните проблеми. Ами ако Картелът има човек във военновъздушните сили? Колкото и сложни да бяха двата американски летателни апарата, един стар изтребител „П-51“ лесно можеше да ги свали.