Выбрать главу

Кларк ги чакаше. С две превозни средства. Вега беше откраднал от някаква ферма един камион, който беше достатъчно голям за целите им. Оказа се, че много го бива да се оправя с жиците на запалителната система — умение, за което не поиска да обясни нищо. Хеликоптерът кацна и хората изтичаха към стробоскопната лампа, която Чавес все още държеше в ръка. Кларк отиде при техния офицер и му даде кратки инструкции. Хеликоптерът се вдигна и се отправи на север, подпомогнат от вятъра, който духаше с двадесет възла по долината. След това се отклони на запад към самолета „МС-130“ за още едно зареждане с гориво във въздуха.

Микробусът и камионът се върнаха към къщата. Мисълта на Кларк все още препускаше. Един истински умен човек би водил операцията от вътрешността на селото, която щеше да е далеч по-недостъпна. Кортес искаше да е далеч от чужди очи, но не разбираше нуждата от физическа сигурност според изискванията на военните. Той разсъждаваше като шпионин, за когото сигурността означава секретност, а не като боец, за когото тя е много оръжие и чисто поле за стрелба. Реши, че всеки има слабости. Кларк се возеше в каросерията на камиона заедно с група „Поличба“, които се бяха струпали наоколо и разглеждаха нарисуваната от него схема на целта. Кларк си помисли, че сега е точно като едно време, когато изпълняваше операции без никакво предизвестие. Надяваше се, че тези млади леки пехотинци са толкова добри, колкото и животните от трета група за специални операции. Дори и Кларк си имаше недостатъци. А зверовете от трета група за специални операции тогава също бяха млади.

— В такъв случай след десет минути — реши той.

— Добре — съгласи се капитанът. — Не сме водили много бойни действия. Имаме всичкото необходимо оръжие и муниции.

— Е? — попита Ескобедо.

— Ами снощи убихме десет norteamericanos и тази вечер ще очистим още десет.

— Но загубите! — възпротиви се Латоре.

— Бием се срещу висококвалифицирани професионални войници. Нашите хора ги унищожиха, но и врагът се би смело. Оцеля само един — каза Кортес. — Тялото му е в съседната стая. Умря скоро, след като го доведоха тук.

— Откъде знаеш, че не са наблизо? — попита Ескобедо. Беше си позволил да забрави мисълта за физическата опасност.

— Имам местоположението на всяка вражеска група. Те чакат да ги изведе поддържащият ги хеликоптер. Не знаят, че хеликоптерът им е изтеглен.

— Как успя да разбереш това? — учуди се Латоре.

— Моля ви, позволете ми да запазя методите си в тайна. Наехте ме заради опита ми. Не трябва да се изненадвате, когато го демонстрирам.

— И сега?

— Нашата щурмова група — този път почти двеста души — трябва да наближава втората американска група. Кодовото й наименование е „Особеност“ — добави Феликс. — Разбира се, следващият ни въпрос е кой елемент от ръководството на Картела се възползва от това — или може би трябва да кажа, кои членове на Картела работят с американците и ги използват за собствена изгода? Както често пъти става в такива ситуации, изглежда, всяка от страните използва другата.

— О? — Този път възкликна Ескобедо.

— Si jefe. И не трябва да се изненадвате, че успях да открия тези, които са предали другарите си. — Погледна към двамата с тънка усмивка.

Пътя охраняваха само двама души. Кларк се върна в микробуса, докато хората от „Поличба“ затичаха през гората, за да стигнат до целта. Вега и Леон бяха свалили едното странично стъкло и сега Вега, седнал отзад, го придържаше с ръка на мястото му.

— Всички готови ли са? — попита Кларк.

— Давай — отговори Чавес.

— Започваме. — Кларк взе последния завой по пътя и забави, като откара колата право при постовите. Те свалиха оръжията си от ремъците и заеха по-агресивна стойка, когато той забави скорост. — Моля да ме извините, загубих се.

Това беше сигналът за Вега да пусне стъклото. Когато то падна, Чавес и Леон се изправиха на колене и се прицелиха с автоматите си със заглушители в постовите. И двамата получиха изстрели в главите без предупреждение и паднаха на земята, без да издадат нито звук. Странно, но автоматите трещяха ужасно силно в колата.

— Добро изпълнение — каза Кларк. Преди да продължи, вдигна радиотелефона си.

— Тук „Змия“. „Поличба“, докладвайте.

— „Змия“, тук „Поличба“. Намираме се на позиция. Повтарям, намираме се на позиция.

— Разбрано. Имайте готовност. „Цезар“, тук „Змия“.

— „Змия“, тук „Цезар“. Готови сме да приемаме.

— Съобщете местоположението си.

— Намираме се на пет мили разстояние.

— Разбрано, „Цезар“, продължавайте да стоите на пет мили. Знайте, че тръгваме.