Кортес си помисли, че това, което вижда, прилича на огромна дъгообразна жълта неонова тръба. Където се докоснеше до земята, вдигаше прах на големи облаци. След малко, изглежда, няколко секунди, спря. Кортес не можеше да види нищо в прахта и след секунда разбра, че би трябвало да види поне огънчетата от стрелбата на своите хора. Появиха се пламъчета, но те идваха отдалеч, от гористата ивица, и сега те бяха повече.
— „Цезар“, прекратете огъня! Прекратете огъня!
— Разбрано — отговори радиото. Ужасният шум над тях спря. Кларк от много време не го беше чувал. Още един звук от младостта му, толкова страшен, колкото и преди.
— Горе главите, „Поличба“, ние тръгваме. „Змия“ се движи, отговорете.
— „Поличба“, тук „Шест“, прекратете огъня, прекратете огъня! — Стрелбата откъм дърветата спря. — „Змия“, тръгвай!
— Хайде! — Кларк знаеше, че е глупаво да води групата само с пистолет със заглушител в ръка, но той командваше, а добрите командири водят отпред. Изминаха двестате метра до къщата за тридесет секунди.
— Вратата! — каза Кларк на Вега, който разби с автомата си пантите, а след това събори вратата с ритник. Кларк се приведе ниско и се изтърколи вътре, като в същото време погледна и видя един човек в стаята. Той имаше автомат „Калашников“ и стреля с него, но високо. Кларк го повали с един куршум от своя пистолет със заглушител точно в лицето, а след това, докато падаше, го простреля с още един. Имаше антре към съседната стая, но без врата. Направи жест на Чавес, който хвърли една запалителна граната в нея. Изчакаха тя да се взриви, а след това се втурнаха в стаята, отново ниско приведени.
Имаше трима мъже. Единият, с пистолет в ръка, тръгна към тях. Кларк и Чавес го простреляха в гърдите и главата. Другият въоръжен мъж, клекнал до прозореца, направи опит да се извърне към тях, но не можа да го направи на колене и падна на хълбок. Чавес се озова при него за миг и го удари с приклада на автомата си в челото. Кларк изтича при третия мъж и го хвърли към стената. Леон и Вега нахълтаха и изтичаха до другата врата. Стаята там беше празна.
— Сградата е чиста — извика Вега — Хей, аз…
— Хайде! — Кларк дръпна своя човек през предната врата. Чавес стори същото, а Леон го прикриваше. Вега се движеше бавно. Не разбраха защо, докато не излязоха навън.
Кларк вече разговаряше по радиотелефона си.
— „Цезар“, тук „Змия“. Хванахме ги. Да се махаме оттук, мамицата му.
— Леон — каза Вега, — гледай.
— Тони — отговори сержантът. Единственият друг оцелял от хълма на нинджите, беше човек от група „Знаме“. Леон отиде до Ескобедо, който все още беше в съзнание. — Копеле! Считай се за мъртвец, мамицата ти! — изкрещя Леон, като свали автомата си.
— Спри! — извика Кларк. Това почти не подейства, но той го събори, което има резултат. — Ти си войник, по дяволите, дръж се като такъв! Ти и Вега, занесете приятелчето си в хеликоптера.
Група „Поличба“ се придвижваше през полето. Интересно, но няколко души все още не бяха съвсем мъртви. Тази грешка бе коригирана с единични изстрели от автоматите. Капитанът събра хората си и ги преброи, като сочеше към всеки.
— Добре се справихте — поздрави го Кларк. — Всички ли убихте?
— Да!
— Добре. Ето го и нашия превоз.
Този път хеликоптерът дойде от запад и отново не се докосна до земята. „Точно както преди“ — помисли си Кларк. Хеликоптер, който се докосне до земята, може да взриви някоя мина. Тук нямаше такава вероятност, но ПД беше остарял достатъчно, за да стигне до полковник, защото не поемаше никакви рискове. Грубо стисна ръката на Ескобедо — вече беше имал достатъчно време да го огледа и да го разпознае, — и го насочи към рампата. Един човек от екипажа на хеликоптера ги посрещна, преброи всички и преди Кларк да може да седне до човека, когото водеше, хеликоптерът се вдигна във въздуха и пое на север. Кларк нареди на един войник да наглежда senor Ескобедо и отиде напред.
„Исусе“ — помисли си Райън. Преброи осем тела, при това само в близост до хеликоптера. Джак изключи двигателя на оръдието си и се отпусна — този път истински. Отпускането беше нещо относително, както току-що научи. Стрелбата срещу него наистина беше по-лоша, отколкото седенето в задната част на проклетия хеликоптер. Помисли си, че това е удивително. Една ръка сграбчи рамото му.
— Хванахме Ескобедо и Кортес живи! — извика Кларк.