— Добре — каза накрая Кътър и затвори телефона. След това се обади в базата „Андрюс“.
Ларсон, чийто самолет кръжеше над зоната за кацане за група „Особеност“, първи забеляза бедата. Хуардо все още се бореше с болката от раната в крака си и наблюдаваше района с очилата за нощно виждане.
— Ей, братче, виждам някакви камиони там долу вдясно от нас. Към петнадесетина са.
— О, страхотно — каза пилотът и натисна копчето на микрофона си. — „Нокът“, тук „Малки очи“, край.
— „Малки очи“, тук „Нокът“ — отговориха от самолета-цистерна.
— Уведомявам ви за възможни действия на шест километра югоизточно от група „Особеност“. Повтарям, на земята има камиони. Не се виждат хора. Препоръчвам ви да предупредите „Особеност“ и „Цезар“ за натрапници.
— Разбрано.
— Господи, дано тази вечер се забавят — каза Ларсон по разговорната уредба — Спускаме се, за да погледнем.
— Както кажеш.
Ларсон спусна клапите и намали скоростта, доколкото му стискаше. Нямаше почти никаква светлина, а ниското летене над планината нощем не беше най-приятното занимание за Ларсон. Хуардо гледаше надолу с очилата, но гъстите клони на дърветата му пречеха.
— Нищо не виждам.
— Колко ли време са били там тези камиони…
Нещо проблесна ярко на около петстотин метра под върха. Последваха и други проблясъци, по-малки, като искри. Ларсон отново се обади:
— „Нокът“, тук „Малки очи“. Под нас, в зоната за кацане на „Особеност“, изглежда се стреля.
— Разбрано.
— Разбрано — каза ПД на операторите от самолета „МС-130“. — За екипажа: вероятно има престрелка в следващата зона за кацане. Възможно е да проведем евакуация под обстрел. — В този момент нещо се промени. Хеликоптерът се поуспокои и намали скорост. — Бък, какво е това?
— Загазихме — каза бордовият инженер. — Мисля, че протече клапан ПЗ. Вероятно имаме спад на налягането, може би се дължи на неизправен клапан на двигател номер две. Губим Nf, скорост и Ng. A пък Т3 се качва малко.
На три метра над главата на бордовия инженер се беше счупила пружината на един клапан и той се отваряше повече, отколкото трябва. От него излизаше въздух, който трябваше да рециркулира в турбинен двигател. Това водеше до намаляване на изгарянето в двигателя и се изразяваше в намалена Nf или скорост на свободно движение на турбината, както и на мощността Ng, подавана от газовата турбина и накрая загубата на преминаващия обем въздух водеше до увеличаване на температурата Т3 в изходящата тръба. Джоунс и Уилямс виждаха всичко това от приборите на таблото, но разчитаха на сержант Зимър да им посочи какъв точно е проблемът. Двигателите бяха негова територия.
— Говори ми, Бък — заповяда Джоунс.
— Загубихме двадесет и шест процента от мощността на двигател две, сър. Не мога да го поправя. Развален е клапанът. Не би трябвало да се влоши повече. Температурата в изходящата тръба трябва да се стабилизира малко под максимално допустимата… може би. Все още не сме в състояние на авария, ПД. Ще го наглеждам.
— Добре — изръмжа пилотът. Изръмжаването му бе предназначено за клапана, а не за Зимър. Не беше на хубаво. Тази нощ нещата се развиваха добре — прекалено добре. Както повечето ветерани, Пол Джоунс беше подозрителен човек. В момента разсъждаваше над въпроси, свързани с мощността и теглото. Трябваше да се изкатери над онези проклети планини, за да зареди гориво и да се върне в Панама…
Но най-напред трябваше да евакуира хората.
— Колко време ни остава?
— Четири минути — отговори капитан Уилис. — Ще можем да видим зоната след онзи хребет. Нещата започват да се влошават, сър.
— Да, така е. — Джоунс погледна към приборите. Двигател номер едно работеше със 104 процента от разчетната мощност. Двигател номер две използваше малко повече от 73 процента. Тъй като можеха да изпълнят следващата част от мисията си, независимо от проблема, за момента го изоставиха. ПД вкара още данни за надморската височина в своя автопилот. Изкачването на баирите сега щеше да става по-трудно с по-голямото тегло на корпуса и по-малката мощност за изтеглянето й.
— Това си е истински бой — каза Джоунс една минута по-късно. Системата му за нощно виждане показваше доста активни действия на земята. Натисна копчето на радиотелефона си. — Особеност, тук „Цезар“, край. — Не получи отговор.
— „Особеност“, тук „Цезар“, край. — Направи още два опита.
— „Цезар“, тук „Особеност“. Нападнати сме.
— Разбрано, „Особеност“. Виждам, синко. Предполагам, че се намирате на около триста метра по-надолу от зоната за кацане. Изкачете се по хълма. Ние можем да ви прикриваме. Повтарям, можем да ви прикриваме.