— Водим близък бой, „Цезар“.
— Бягайте. Повтарям, бягайте, ние ще ви прикриваме — спокойно му каза ПД. „Хайде, хлапак. И преди съм бил тук. Зная какво да правя…“ — Незабавно преустановете боя!
— Разбрано. „Особеност“, тук „Шест“, тръгнете към зоната за кацане. Повтарям, веднага тръгнете към зоната за кацане — чуха го да казва всички. ПД натисна копчето на разговорната уредба.
— Бък, влизаме с оръдията. Стрелци, по местата си. Имаме „гореща“ зона за кацане. На земята има приятелски войски. Повтарям, на земята има приятелски войски. Така че нека бъдем адски внимателни с тези шибани оръдия!
Джоунс бе желал стотици пъти да имаше такова оръдие в Лаос. Хеликоптерът „Пейв Лоу“ носеше над четиристотин и петдесет килограма титанова броня, която, разбира се, обхващаше зоната около двигателите, горивните резервоари и трансмисията. Пилотите бяха защитени с по-малко ефективен кевлар. Останалата част от хеликоптера нямаше такова щастие — едно дете би могло да пробие алуминиевата обшивка с отвертка, — но това бе положението. Започна да лети около зоната за кацане, на триста метра над нея и около шестстотин метра встрани, като се движеше по посока на часовниковата стрелка, за да определи състоянието на нещата. Не изглеждаха добре.
— Това не ми харесва, ПД — каза Зимър по разговорната уредба. Сержант Бийн на задното миниоръдие имаше същото усещане, но не каза нищо. Райън, който не беше видял нищо на предишните две зони за кацане, държеше устата си затворена.
— Движат се, Бък.
— Така изглежда.
— Добре. Започвам спираловидно навлизане. Съобщение за екипажа — отиваме да погледнем нещата по-отблизо. Можете да отговаряте на стрелба по нас, но не правете друго, докато не ви кажа. Искам да чуя, че сте ме разбрали.
— Зимър съобщава, че е разбрал.
— Бийн съобщава, че е разбрал.
— Райън съобщава, че е разбрал. „И без това не виждам нищо, по което да стрелям.“
Нещата бяха по-лоши, отколкото изглеждаха. Нападателите от Картела бяха решили да се приближат към зоната за кацане от неочаквана посока. Така пресякоха резервния евакуационен пункт, избран от „Особеност“, а групата не беше имала време, за да приготви цялостна защитна верига. Но най-лошото от всичко — сред нападателите имаше оцелели след битката срещу „Нож“ и сега бяха понаучили нещо. Например, че понякога стремителната атака е по-безопасна. Знаеха и за хеликоптера, но не достатъчно. Ако имаха представа за въоръжението му, битката можеше да свърши веднага. Но те очакваха спасителният хеликоптер да бъде невъоръжен, защото не бяха виждали друг вид. Както обикновено става в боя, всичко се определяше от намеренията и грешките, от познанието и невежеството. Група „Особеност“ се изтегляше, като оставяше след себе си набързо нагласени мини, но както и преди, жертвите повече разяряваха нападателите, а ветераните на Картела от хълма на нинджите научаваха все повече. Разделиха се на три групи и започнаха да обкръжават зоната за кацане на върха на хълма.
— Виждам стробоскопна лампа — каза Уилис.
— „Особеност“, тук „Цезар“, потвърдете зоната си за кацане.
— „Цезар“, тук „Особеност“. Виждате ли нашата стробоскопна лампа?
— Да. Идваме. Изведете всичките си хора на открито. Повтарям, изведете всичките си хора така, че да мога да ги виждам.
— Имаме трима убити, които носим със себе си. Опитваме всичко възможно.
— Идваме след тридесет секунди — каза ПД.
— Ще бъдем готови.
Както преди, стрелците дочуха половината разговор, последван от инструкции за тях:
— Съобщение за екипажа. Накарах всички наши войници да излязат на открито. След като ги преброим, искам добре да обстреляте района. Всички хора, които виждате, може би са наши бойци. Искам останалите да бъдат силно притиснати. Райън, това означава, че трябва да стреляш по тях, докато се насерат.
— Разбрано — отговори Джак.
— Петнадесет секунди. Нека внимаваме.
Изстрелите дойдоха без предупреждение. Никой не видя откъде започнаха. Хеликоптерът се движеше по стръмна спирала, но не можеше да не мине над войниците на врага. Шестима от тях чуха приближаването му и видяха черното туловище на фона на облаците. Веднага се прицелиха към небето и започнаха да стрелят. Куршумите с калибър 7,62 преминаваха през пода на хеликоптера. Звуците бяха отчетливи — като дъжд по ламаринен покрив, и всички, които го чуха, се досетиха веднага от какво е. За по-недосетливите един вик потвърди всичко. Някой бе ранен.
— ПД, обстрелват ни — каза Зимър по разговорната уредба. Той насочи оръдието надолу и пусна кратка серия снаряди. Корпусът на хеликоптера отново се разтресе. Линията на трасиращите снаряди показа на всички къде се намира хеликоптерът и повече хора започнаха да го обстрелват.