— Господи! — Куршумите се удряха в предните стъкла. Не преминаваха през тях, но оставяха драскотини и при съприкосновението бляскаха като светулки. Инстинктивно Джоунс зави надясно, встрани от огъня. Това оголи лявата страна на хеликоптера.
Райън беше много уплашен. Струваше му се, че има сто, двеста, хиляда святкащи цеви, до една насочени към него. Искаше да приклекне, но знаеше, че най-безопасното място за него е зад четиристотинкилограмовия лафет на оръдието. То нямаше някакъв особен мерник. Насочи въртящите се цеви към една особено гъста зона на святкания от цеви, и натисна спусъка.
Почувства се, сякаш държи пневматичен пробивен чук, а звукът беше, като че някакъв великан разкъсва брезент на малки парчета. Пред очите му избухна пламък с размери метър на два — толкова голям, че той едва успяваше да види нещо през него, но плътният цилиндър от трасиращите снаряди не можеше да се пропусне и той го насочи право към огънчетата, които все още искряха по земята. Но не за дълго. Райън раздвижи оръдието, като за това му помогнаха движението на хеликоптера и невероятните вибрации на самото оръжие. Линията, описана от трасиращите снаряди, трепна и се раздвижи над обстрелваната зона за няколко секунди. Когато вдигна палците си от спусъка, стрелбата отдолу бе спряла.
„Кучи сине“ — помисли си той, дотолкова изненадан, че за момент забрави за опасността. Не се целеха само по тях. Райън избра друга зона и започна да стреля, като този път пускаше само кратки серии от по стотина снаряда. След това хеликоптерът се завъртя на сто и осемдесет градуса и всички цели изчезнаха от погледа му.
Джоунс и Уилис в пилотската кабина оглеждаха приборите си. Бяха допуснали да ги изненадат. Нямаше някакви критични поражения по хеликоптера. Приборите, също защитени с броня, двигателите, трансмисията и горивните резервоари не можеха да бъдат поразени от куршумите на автомат. Или би трябвало да е така.
— Има няколко ранени тук, отзад — докладва Зимър. — Нека свършваме, ПД.
— Добре, Бък. Чувам. — ПД върна хеликоптера, като влезе в ляв завой. — „Особеност“, тук „Цезар“. Ще направим нов опит. — Дори и неговият глас беше загубил леденото си спокойствие. Боят не се е променил особено много, само той бе остарял.
— Приближават се, размърдайте си задника, мистър! Всички сме тук, всички сме тук.
— Двадесет секунди, синко. Съобщение за екипажа: връщаме се след двадесетина секунди.
Хеликоптерът спря и се завъртя във въздуха, без да продължава величественото си прочистване на терена. Джоунс се надяваше, че хората, които го гледат, няма да са подготвени за това. Завъртя лоста за газта до максимална мощност и наведе носа на хеликоптера за стръмно спускане към зоната за кацане. На двеста метра от нея изправи носа и рязко дръпна лостовете, за да намали скоростта. Маневрираше машината по обичайния си идеален начин. Хеликоптерът загуби скорост точно където трябваше — и падна рязко на земята поради намалената мощност от двигател номер две. Джоунс изтръпна, когато почувства удара. Очакваше да взриви някоя мина, но това не се случи и той се успокои.
Всичко сякаш траеше цяла вечност. Възбудените мозъци и тела имат собствено време, пред което тиктакането на часовниците спира. Райън си мислеше, че вижда с периферното зрение всяка перка над главата си. Искаше му се да погледне назад, за да види дали всички са се качили, но зоната, за която отговаряше, се намираше пред вратата на левия стрелец. Веднага се досети, че не му плащат, за да връща у дома снаряди. Щом се увери, че пред него няма свои, натисна спусъка и започна да обстрелва дървесната линия, като прочистваше всичко на тридесетима сантиметра над земята в широка дъга. Зимър от другата страна правеше същото.
Кларк, който се намираше в задната част на хеликоптера, гледаше през вратата. На миниоръдието стоеше Бийн, но не можеше да стреля. Там се намираха своите и те тичаха към хеликоптера, краката им се вдигаха и спускаха в бяг, който изглеждаше като движение в забавен кадър. В този момент от дърветата започна стрелба.
Райън се удиви, че някой може да е жив в района, който току-що обстреля, но така си беше. Видя някаква искра на рамката на вратата и осъзна, че това е куршум, предназначен за него, но не трепна. Нямаше къде да се крие, а разбираше, че хеликоптерът получава много лоши пробойни по тази страна. Отдели един миг, за да види откъде се стреля, после насочи оръдието натам и отново натисна бутоните. Стори му се, че тласъкът на оръдието отблъсква хеликоптера настрани. Пламъците от оръдието пробиваха дупка през прахта, която се вдигаше от въртящия се ротор, но все още от дърветата се виждаха пламъчета на стрелящи автомати.