Кларк дочу виковете над бученето на миниоръдията. Долови ударите на куршумите отстрани на хеликоптера, а след това видя и как двама души паднаха при опашната перка на хеликоптера, докато останалите продължиха да бягат напред.
— По дяволите! — Скочи на крака и изтича през вратата, придружен от Чавес и Вега. Кларк вдигна един от падналите войници и започна да го тегли към рампата. Чавес и Вега се заеха с другия. Около краката им се вдигаше прах от куршумите. Вега падна на метър от рампата, като събори и товара си. Кларк метна войника, когото носеше, в ръцете на членовете на групата му и се обърна, за да помага. Най-напред пое другия войник. Когато отново се обърна, видя Чавес, който се бореше с Вега. Кларк го хвана за раменете и го дръпна назад, като падна на рампата. Динг хвана Oso за краката и ги извъртя рязко настрани, а след това ги прескочи, за да се хване за оръдието, тъй като хеликоптерът започна да се вдига. Стрелбата се насочи право към вратата, но сега Бийн имаше поле за обстрел и започна да прочиства терена.
Излитането беше бавно. Хеликоптерът пое няколко тона допълнителен товар, намираше се на повече от хиляда и петстотин метра надморска височина и се опитваше да лети с намалена мощност. ПД псуваше тромавата машина. Хеликоптерът с усилие се издигна на няколко метра, все още под обстрел.
Нападателите на земята бяха разярени, че хората, които искаха да убият, им се измъкват, и направиха последен опит да ги спрат. Гледаха на хеликоптера като на трофей, някакво привидение, отнело им успеха и живота на другарите им. Повече от сто автомата бяха насочени към него, докато той се колебаеше между земята и небето.
Райън почувства как няколко куршума просвистяха право през вратата. Предназначени бяха за него, но дявол знае къде отидоха. Вече беше забравил страха. Местата, от които се виждаха огънчета от стрелбата, бяха точки за прицел и той започна да прави точно това. Избираше целите си една по една, докосваше спусъка, после бързо преместваше оръдието към следващата цел. Безопасността, ако имаше такава, се криеше в елиминирането на заплахата. Нямаше къде да бягат и знаеше, че способността му да реагира е лукс, който всеки от хората на борда искаше, но само трима го притежаваха. Не можеше да ги подведе. Местеше оръдието наляво и надясно по за няколко секунди, които му се струваха часове. Сякаш чуваше как оръдието изхвърля всеки отделен снаряд. Главата му отскочи назад, когато нещо удари шлема му, но той я изправи и натисна спусъка за непрекъсната стрелба. После изведнъж разбра, че трябва да наведе цевите надолу, тъй като целите му започнаха да потъват. За кратък, противоречив миг му се стори, че те, а не той се измъкват. После всичко спря. За момент не можа да освободи ръцете си от ръкохватките. Опита се да отстъпи, но ръцете му не му позволяваха, докато не си наложи да пусне оръдието. Сетне ръцете му увиснаха отстрани. Райън разклати глава, за да я проясни. Минаха няколко секунди, преди да чуе силните стонове на ранените бойци. Огледа се — в хеликоптера се стелеше стипчивият дим на барута от оръдията, но бързо ускоряващият се поток въздух отпред започна да го прочиства. Очите му все още виждаха пламъците на оръдието, а краката му затрепериха от внезапната умора, характерна за възбудата след опасност. Искаше му се да седне, да заспи и да се събуди на друго място.
Един от стенещите се чуваше наблизо. Това беше Зимър, само на няколко крачки от него. Лежеше по гръб и се търкаляше наоколо с ръце на гърдите. Райън отиде при него, за да види какво е станало.
Три куршума бяха попаднали в гърдите му. Бълваше кръв. Тя избухваше в тънко облаче през устата и носа му. Един куршум бе раздробил дясното му рамо, но сериозните рани се намираха в дробовете. Райън веднага разбра, че човекът умира от кръвоизлив пред очите му. Имаше ли тук лекар? И можеше ли да помогне?
— Говори Райън — каза той по линията за вътрешна комуникация. — Сержант Зимър е улучен доста лошо…
— Бък! — веднага реагира ПД. — Бък! Добре ли си?
Зимър се опита да отговори, но не успя. Микрофонът му беше откъснат. Изхърка нещо, което Райън не можа да разбере. Джак се обърна и извика с всичка сила към останалите, които, изглежда, не се интересуваха или не знаеха какво става.
— Лекар! Медик! — добави той, като не знаеше коя точно дума използват в пехотата. Кларк го чу и тръгна към него.
— Хайде, Зимър, ще се оправиш — каза му Джак. Помнеше това от краткия си престой в морската пехота. Хората трябва да имат причина да живеят. — Ще те оправим, всичко ще е наред. Не се предавай, сержант… Боли, но ще мине.