— На косъм.
Уилис се усмихна в отговор.
Отзад хората седяха вързани с колани към пода. Райън също се беше вързал и се държеше за лафета на миниоръдието, сякаш това щеше да има някакво значение. През отворената врата гледаше към… нищото. Просто една маса от сива тъма, понякога прорязвана от светкавица. Хеликоптерът подскачаше нагоре-надолу като детско хвърчило, подхвърляно от движещите се въздушни маси. Само че машината тежеше двадесет и три тона. Но не можеше да направи нищо. Съдбата му се намираше в ръцете на други и каквото и да прави или знае, то сега нямаше значение. Дори повръщането не го облекчи, въпреки че и други го правеха. Джак само искаше всичко да свърши и подсъзнателно усещаше, че не му е безразлично как.
Друсането продължи, но ветровете се изместиха, когато хеликоптерът навлезе в бурята. Бяха започнали от североизток, но сега се завъртяха доста бързо по посока на часовниковата стрелка и скоро започнаха да духат в дясната задна част на хеликоптера. По този начин нарасна скоростта им спрямо земята. При въздушна скорост от сто и петдесет възла скоростта им спрямо земята достигна сто и деветдесет, като продължи да расте.
— Това се отразява чудесно на икономията на гориво — каза Джоунс.
— Петдесет мили — отговори Уилис.
— „Цезар“, тук „Нокът“, край.
— Разбрано, „Нокът“, намираме се на пет нула мили от „Резервна позиция едно“ и при нас малко друса. — „Малко ли? Друг път“ — помисли си капитан Монтейн, докато летеше нагоре-надолу като на пързалка за увеселителни влакчета в по-спокойна обстановка на около стотина мили от тях.
— Иначе всичко е наред — докладва Джоунс. — Ако не можем да изпълним кацането, смятам, че трябва да се опитаме да отлетим за Панама. — Джоунс се намръщи, когато още вода започна да плиска стъклото. В същото време част от нея влезе в двигателите.
— Откъсване на пламъка! Двигател номер две не работи.
— Пусни го отново — каза Джоунс, като все още се опитваше да запази спокойствие. Наведе носа надолу и почна да губи височина за сметка на скоростта, за да излезе от тежкия дъжд. Това също трябваше да е локално явление. Трябваше.
— Опитвам се — изръмжа Уилис.
— Губим мощност от двигател номер едно — каза Джоунс. Завъртя газта докрай и успя да възстанови донякъде мощността. Двумоторният му хеликоптер в момента работеше с осемдесет процента от мощността на един двигател. — Хайде да запалим двигател номер две, капитане. В момента се спускаме със сто фута за минута.
— Опитвам се — повтори Уилис. Дъждът намаля малко и двигател номер две се завъртя и заработи, но само с четиридесет процента мощност. — Мисля, че загубата на въздух от клапана П3 се увеличи. Кофти ситуация, полковник. Четиридесет мили. Сега трябва да кацнем на „Резервна позиция едно“.
— Е, поне имаме избор. Аз никога не съм могъл да плувам. — Дланите на ПД се изпотиха. Усещаше, че се въртят свободно в ръчно направените ръкавици. Време беше да се обади на хората си:
— За екипажа: намираме се на петнадесетина минути път от зоната за кацане — каза той. — Една пет минути.
Райли събра група от десет опитни моряци. До един носеха въжета около кръста си, а Райли лично провери всеки възел и катарама. Въпреки че всички имаха спасителни жилетки, щеше да бъде истинско чудо да не изхвърчи някой извън борда в такива условия. Чудо, извършено от някой особено любещ бог, но Райли смяташе, че Господ си има достатъчно грижи тази вечер. Събраха и поставиха на съответните места вериги и още двуинчово въже, а където бе възможно, ги завързаха за палубата. Заведе палубния екипаж в предната част и ги строи срещу задната страна на надстройката.
— Всички сме готови — обади се той по разговорната уредба от контролната рубка на полетната палуба. На своите хора каза: — Ако някой от вас се оплеска и падне през борда, аз ще скоча след него и лично ще го удуша, мамицата му!
Летяха във вихрушка. Според навигационния дисплей се намираха на север от целта си и скоростта им беше почти двеста и петдесет възла. Тласъците сега бяха най-лоши. Едно низходящо въздушно течение ги запрати надолу към черните вълни и Джоунс успя да овладее машината едва на тридесет метра от водата. Щеше му се да повърне. Не беше летял в такива условия, а те бяха далеч по-лоши, отколкото пишеше в наръчниците.