— Колко ни остава?
— Вече би трябвало да сме там, сър — каза Уилис. — Право на юг.
— Добре. — Джоунс премести лоста наляво. От рязката промяна на посоката спрямо вятъра му се стори, че хеликоптерът ще се прекърши надве, но той го задържа така и бавно пое по новия курс. След две минути излязоха на чисто.
— „Панаш“, тук „Цезар“, къде сте, по дяволите?
— Включете всички светлини, веднага! — извика Вегенер, когато чу повикването. След миг „Панаш“ грейна като коледна елха.
— Дяволите да ме вземат, ако не изглеждате красиво там долу! — каза един глас след няколко секунди.
Адел беше малък, слаб, неорганизиран ураган, който сега отново се връщаше към състоянието си на тропическа буря поради обърканите атмосферни условия. По тази причина ветровете в урагана бяха по-слаби, отколкото всички се опасяваха, но и окото му бе малко и неорганизирано, а сега се нуждаеха точно от него.
Всеобщо схващане е, че окото на урагана е спокойно. Не е така, въпреки че след като премине през мощните ветрове и стената от облаци, наблюдателят няма да забележи вятър със скорост петнадесет възла. Но вятърът е непостоянен и мени посоката си, а вълните в окото, макар и не така големи, както наоколо, също са объркани и непостоянни. Вегенер беше спрял кораба на около миля от северозападния край на окото, което беше едва четири мили широко. Бурята се движеше с около петнадесет възла. Имаха петнадесет минути да приемат хеликоптера. Единственото добро нещо беше ясният въздух. Не валеше дъжд и екипажът в пилотната кабина можеше да вижда вълните и да се съобразява с тях.
Назад, в контролната рубка на полетната палуба, офицерът нахлузи шлема си и започна да говори:
— „Цезар“, тук „Панаш“. Аз съм офицерът, командващ полетната палуба, и ще насочвам приближаването ви. Вятърът е променлив с петнадесет възла. Корабът ни се люлее във вълни с височина пет метра. Имаме десет или петнадесет минути, така че няма нужда да бързаме. — Последното изречение трябваше да накара екипажа на хеликоптера да се чувства по-добре. Чудеше се дали изобщо някой би могъл да го направи.
— Капитане, дай ми още малко скорост и ще мога да държа кораба по-стабилно — докладва Португалеца от руля.
— Не можем да излизаме от окото.
— Знам, сър, но ми трябва още малко скорост.
Вегенер излезе, за да види какво става. Хеликоптерът вече се забелязваше, светлините му мигаха в тъмнината, докато той обикаляше над кораба, за да може пилотът да определи размерите му. „Ако нещата се объркат, то ще е заради страничното вълнение“ — помисли си Вегенер. Португалеца беше прав.
— Две трети — извика той, като влезе в рубката.
— Господи, какъв малък кораб — въздъхна Уилис.
— Добре, че няма весла да ни се пречкат. — ПД снижи хеликоптера, като направи последен кръг и се насочи право към кърмата. Изравни на тридесет метра и откри, че не може да удържа хеликоптера стабилно. Нямаше мощност и машината се отклоняваше наляво и надясно.
— Дръжте тая проклета лодка по-стабилно! — каза той по радиото.
— Опитваме се, сър — отговори офицерът. — В момента духа вятър отдясно. Препоръчвам ви да се приближите отдясно и да останете под ъгъл спрямо палубата.
— Ясно, разбирам. — Джоунс отново коригира мощността си и се насочи.
— Добре, тръгвайте — каза Райли на хората си. Те се разделиха на три екипа — по един за всяко колело на хеликоптера.
Джоунс видя, че палубата не е достатъчно голяма за кацане откъм носа или кърмата, но ако се насочи под ъгъл, можеше да постави всичките си шест колела върху черната повърхност. Приближи се бавно, с петнадесет възла по-бързо от кораба, намали скоростта си, когато наближи, но вятърът смени посоката си и го завъртя. Джоунс изруга и направи цял кръг, за да опита отново.
— Съжалявам — каза той. — Имам проблеми с мощността.
— Разбрано. Не бързайте, сър — отговори офицерът от палубата.
ПД се насочи отново от хиляда метра. Този път приближаването мина добре. Снижи хеликоптера на сто метра от кърмата, за да намали излишната скорост, след това изравни хеликоптера хоризонтално и тръгна напред. Основните му колела докоснаха палубата точно където трябваше, но корабът се залюля силно и отхвърли хеликоптера наляво. Инстинктивно ПД подаде газ и дръпна лостовете, за да се отдели от палубата В същия момент разбра че не трябваше да го прави.
— Трудно е — каза той по радиото, като успя да не напсува, и завъртя хеликоптера.
— Жалко, че няма още време за упражняване — съгласи се офицерът от бреговата охрана. — Приближаването беше плавно и добро. Просто корабът се залюля много лошо. Опитайте се още веднъж и ще успеете.