— Да се махаме оттук.
— Следващата спирка е Венецуела — каза Ларсон и рязко подаде газ.
— След това базата в Гуантанамо. Мислиш ли, че ще се справиш?
— Ще ми трябва малко кафе, но тук го правят добре.
Самолетът се вдигна и Кларк си помисли: „Господи, колко добре е, че всичко това е зад нас.“ То беше вярно за него, но не за всички останали.
30.
ЗА ЧЕСТТА НА ПАГОНА
По времето, когато Райън се събуди в койката си в каюткомпанията, бяха излезли от най-лошата част на бурята. Катерът успяваше да поддържа стабилни десет възла в посока на изток и тъй като бурята се движеше на северозапад с петнадесет възла, след шест часа излязоха във води с умерено вълнение. Насочиха се на североизток и „Панаш“ увеличи до около двадесет възла — най-добрата постоянна скорост, на която бе способен.
Бойците бяха разквартирувани при сержантския състав на катера, който ги прие като гостуващи крале. По някакво чудо се намериха бутилки с алкохол — вероятно от каютата на мичмана, но никой не смееше да попита — и съдържанието им бързо изчезна. Униформите им бяха иззети и им дадоха ново облекло от корабните запаси. Мъртвите бяха разположени в хладилните камери и всички разбираха добре, че това е единственото подходящо място. Мъртвите бяха петима, като двама от тях, включително и Зимър, бяха загинали по време на спасителната операция. Осем души бяха ранени, всичките сериозно, но двамата санитари заедно с лекаря на катера успяха да ги стабилизират. По време на краткото плаване бойците преди всичко спаха, ядоха и пак спаха.
Кортес, който беше ранен в ръката, се намираше в ареста. Мъри се грижеше за него. След като Райън се събуди, двамата слязоха долу с телевизионна камера на триножник и старшият офицер от ФБР започна да задава въпроси. Скоро стана ясно, че Кортес нямаше нищо общо с убийството на Емил Джейкъбс, което изненада Мъри, но се разбираше ясно след анализа на информацията. Такова усложнение никой от двамата не беше очаквал, но Райън си помисли, че ще могат да го използват за своя изгода. Той започна да задава въпроси за работата на Кортес в DGI. Кортес през цялото време съдействаше напълно. Беше изменил веднъж на клетвата си и лесно можеше да го прави отново, особено след като Джак обеща, че ако сътрудничи, няма да го съдят. Това обещание щеше да бъде спазено докрай.
Кътър остана в Панама още един ден. Операцията за издирване и спасяване на потопения хеликоптер бе забавена от атмосферните условия и той не се изненада, че не намериха нищо. Бурята продължи да се носи на северозапад и връхлетя полуостров Юкатан, като накрая предизвика серия вихрушки, които след няколко дни причиниха появата на шест смерча в Тексас. Кътър не остана достатъчно дълго, за да ги види. Веднага след като атмосферните условия позволиха, той отлетя право към Вашингтон, няколко часа след като капитан Монтейн се завърна във военновъздушната база „Еглин“, а екипажът й беше заклет да пази тайна, която командирът им имаше основание да изисква.
„Панаш“ пристигна във военноморската база Гуантанамо тридесет и шест часа след като прие на борда си хеликоптера. Капитан Вегенер беше се обадил за разрешение да се прибере, като заяви, че има проблеми с двигателите и иска да се махне от пътя на Адел. На няколко мили от брега полковник Джоунс пусна двигателите на хеликоптера си и го закара в базата, където веднага го вкараха в хангара. Катерът пристигна след един час. По него си личаха следите от пораженията на средно силна буря, част от тях — съвсем истински.
Кларк и Ларсон посрещнаха кораба на пристанището. Самолетът им също беше скрит. Райън и Мъри се присъединиха към тях и взвод морски пехотинци се качиха на катера, за да изведат Феликс Кортес. Проведени бяха няколко телефонни разговора, за да се определят следващите действия. Нямаше лесни решения, според които всичко да бъде напълно законно. Бойците бяха изпратени на лечение в болницата на базата, а на другия ден — във Форт Макдил, Флорида. Съшия ден Кларк и Ларсон прибраха самолета във Вашингтон, като спряха за зареждане с гориво на Бахамските острови. Във Вашингтон го върнаха на една малка корпорация, собственост на ЦРУ. Ларсон излезе в отпуск, като се чудеше дали наистина да не се ожени за момичето и да създаде семейство. Беше сигурен в едно: ще напусне ЦРУ.
Както можеше да се очаква, едно от нещата, които се случиха, беше напълно неочаквано и завинаги щеше да остане тайна освен за един човек.