— Строй се! — извика за първи път капитан Рамирес. Подмина хората си и зае мястото на инструктора, който спря и ги пропусна покрай себе си. Чавес забеляза, че той дори не беше се изпотил. Трети взвод се строи в две колони след командира си.
— Взвод! Ходом марш! — Всички забавиха темпото и започнаха да маршируват. Благодарение на това умората от дробовете и краката им изчезна и разбраха, че сега са под опеката на капитана, и си спомниха, че все още принадлежат към армията. Рамирес ги отведе пред бараките. Капитанът не накара никого да пее в ритъм с крачките. Чавес реши, че капитанът е достатъчно умен да знае, че никой няма достатъчно сили за това. Изглежда, Хулио беше прав. Рамирес може би е добър командир.
— Взвод, стой! — Рамирес се обърна. — Свободно, хора. Е, не беше лошо, нали?
— Madre de Dios!20 — тихо отбеляза един глас. Един човек на края на колоната понечи да повърне, но нямаше какво.
— Добре — усмихна се на хората си Рамирес. — Надморската височина наистина е много кофти. Но аз съм тук от две седмици. Свиква се много бързо. След две седмици ще пробягваме по пет мили със снаряжение и ще се чувствате добре.
„Глупости“, помислиха си Чавес и Хулио Вега, като знаеха, че капитанът, разбира се, е прав. Първият ден в новобранския лагер беше по-труден от днешния… нали?
— Не ви юркаме много. Разполагате с един час за отпускане и закуска. Не прекалявайте с храната, следобед ще потичаме още малко. В осем часа се събираме тук за обучение. Свободни сте.
— Е? — попита Ритър.
Седяха на сенчестата веранда на една стара къща в някогашна плантация на остров Сейнт Китс. Кларк се чудеше какво ли са садили тук някога. Вероятно захарна тръстика, въпреки че сега нямаше нищо. Сградата, която някога е била господарската къща, очевидно трябваше да прилича на островното убежище на висш капиталист и колекцията му метреси. Всъщност тя принадлежеше на ЦРУ, които я използваха като неофициален център за конференции, като особено приятно скривалище за разпитване на важни бегълци и за други, по-земни нужди — място, където по-висшите служители на ЦРУ прекарваха отпуските си.
— Информацията беше доста точна, но не са дооценени физическите трудности. Не критикувам хората, които са компилирали пакета. Това просто трябва да се види, за да бъде повярвано. Много трудно е в ненаселените райони. — Кларк се протегна в тръстиковия стол и протегна ръка, за да вземе напитката си. По ранг той се намираше много по-ниско от Ритър, но Кларк беше един от малкото служители в ЦРУ с уникално положение. Това, съчетано с факта, че той често пъти работеше лично за заместник-директора по оперативните въпроси, му даваше правото да се държи свободно в присъствието на същия този шеф. Ритър се отнасяше с голямо уважение към Кларк.
— Как е адмирал Гриър? — попита Кларк. Всъщност преди много години точно Джеймс Гриър го беше наел на работа.
— Не изглежда много добре. Най-много още два месеца — отговори Ритър.
— По дяволите. — Кларк се загледа в чашата си, а след това вдигна поглед. — Дължа му много. Дължа му целия си живот. Нищо ли не могат да направят?
— Не. Разпростряло се е твърде много, за да може да се направи нещо. Могат само да му създават известно спокойствие и нищо повече. Жалко. Той е и мой приятел.
— Да, сър. Зная. — Кларк привърши напитката си и се върна към работата. — Все още не ми е ясно какво точно имаш предвид, но можеш да забравиш идеята за нападение над тях в домовете им.
— Толкова ли е сериозно?
Кларк кимна утвърдително.
— Толкова. Това е работа за истинска пехота с истинска подкрепа и дори и в този случай ще понесеш тежки загуби. От думите на Ларсон разбирам, че охранителните им войски са доста добри. Предполагам, че може да решиш да подкупиш някои от тях, но вероятно вече им се плаща достатъчно добре. Така че може просто да те бият с твоите камъни по твоята глава. — Оперативният офицер не попита каква точно е операцията, но предполагаше, че целта е да бъдат отмъкнати някои живи тела и да бъдат пренесени в Щатите, където ще пристигнат увити като подарък пред някоя от службите на ФБР или някой щатски съд. И той като всички останали грешеше. — Същата работа е, ако искаш да хванеш някой в движение. Вземат обичайните предпазни мерки — непостоянни разписания, непостоянни маршрути — и където и да идат, имат въоръжен ескорт. Значи за залавянето на някой извън дома му се изисква добро разузнаване, тоест да имате някого отвътре. Ларсон е проникнал толкова навътре, колкото никога не сме имали възможност да внедрим някого, и пак не е достатъчно. Ако се опитаме да го вкараме по-близо, ще го убият. Той ни е доставил някои хубави данни — Ларсон е доста добро хлапе, — а и рисковете са доста големи. Предполагам, че местните хора са опитвали да…