Полетът трая малко повече от обичайните два скучни часа, по време на които дадоха суха закуска. На вратата го посрещна специалният агент Марк Брайт, заместник-шеф на оперативната служба на ФБР в Мобайл.
— Имате ли друг багаж, мистър Мъри?
— Само тази чанта. И името ми е Дан — отговори Мъри. — Някой разговарял ли е вече с тях.
— Още не… искам да кажа, така ми се струва. — Брайт провери часовника си. — Трябваше да се върнат към десет часа, но снощи ги повикаха за спасителна операция. Някаква рибарска лодка избухнала катерът трябваше да измъкне екипажа. Това се появи в сутрешните новини по телевизията. Очевидно добре са се справили.
— Супер — отбеляза Мъри. — Ще печем на шиш един шибан герой, а той отново излязъл в морето и спасил още хора.
— Знаете ли миналото на този човек? — попита Брайт. — Нямах възможност да…
— Инструктираха ме. Точната дума е герой. Този Вегенер е легенда. Наричат Ред Вегенер царя на спасителните операции. Пол вината от хората, които някога са влизали в морето, са били спасявани от него. Или поне така се говори. А пък има и големи приятели в парламента.
— Като?
— Сенатор Билингс от Орегон. — Мъри накратко обясни защо сенаторът му е приятел.
— Той е председател на Съдебния комитет. Защо не си подбира приятели само от Министерството на транспорта? — попита тавана Брайт. Съдебният комитет на Сената имаше контролни функции спрямо ФБР.
— Откога се занимаваш със случая?
— Аз съм тук, защото работата ми е да осъществявам връзката с Агенцията за борба с наркотиците. Не съм виждал папките допреди обяда. Бях извън службата за два дни — каза Брайт, излизайки през вратата. — Роди ни се бебе.
— О! — отбеляза Мъри. Не можеш да виниш никого за такива неща. — Честито. Всички наред ли са?
— Докарах Мериън у дома тази сутрин, а Сандра е най-хубавото нещо, което някога съм виждал. Но е доста шумна.
Мъри се засмя. Доста време беше минало, откакто той трябваше да се грижи за бебе. Колата на Брайт се оказа форд, чийто двигател мъркаше като добре нахранен тигър. На предната седалка имаше документи по случая с капитан Вегенер. Мъри ги запрелиства, докато Брайт се измъкваше от паркинга на летището. Те допълниха това, което чу във Вашингтон.
— Ама че случай?
— Нали — отбеляза Брайт. — Не вярваш всичко това да е истина, нали?
— Чувал съм разни откачени неща и преди, но това е шампион на всички времена. — Мъри млъкна. — Странното е, че…
— Да — съгласи се по-младият агент. — Съгласен съм. Нашите колеги от Агенцията за борба с наркотиците го вярват, но това, което научихме оттук — искам да кажа, че дори фактите да са съвсем объркани, това, което имаме, е толкова…
— Вярно. — И това беше другата причина Мъри да бъде ангажиран със случая. — Колко важна е била жертвата?
— Имал е връзки с големи политици, директори на банки, завършил университета в Алабама, обичайното участие в граждански клубове — каквото си щеш. Той не е бил просто солиден член на обществото, а направо канара. — И двамата знаеха, че човекът е от щата Джорджия, значи случаят беше важен. — От старо семейство е, произхожда от генерал от Гражданската война. Дядо му е бил губернатор.
— Пари?
Брайт изсумтя.
— Повече, отколкото някога биха ми трябвали. Има голям имот на север от града, все още е обработваема ферма, предполагам, може да се нарече плантация, но парите му не идват от нея. Вложил е всичките фамилни пари в недвижими имоти, и то доста успешно, доколкото разбираме. Работил е чрез плетеница от малки корпорации, както обикновено. Имаме един екип, който работи по въпроса, но ще ни трябва известно време, за да се оправим. Някои от параваните на фирмата се намират зад граница и може никога да не узнаем всичко. Знаеш как става. Едва сме започнали да проверяваме нещата.
— „Изтъкнат местен бизнесмен замесен с наркобарони.“ Господи, наистина е криел нещата много добре. Никой ли не е надушил нищо?