Беше й казал, че „жена“ му също е починала от рак. Историята продължаваше така: оженил се късно, след като върнал семейния бизнес в релсите. През цялото това време работил и тичал насам-натам за да заздрави бизнеса, на чието основаване баща му посветил живота си — и след това, само преди три години, се оженил за своята Мария. Забременяла, но когато отишла на прегледна да се потвърди радостната новина… Дали й само шест месеца. Бебето нямало шанс и на Кортес не му останало нищо за спомен от Мария. С вперен в чашата си поглед беше казал, че вероятно това е божието наказание затова, че се е оженил за толкова младо момиче, или за твърде многото му флиртове като разпуснат плейбой.
В този момент ръката на Мойра беше се протегнала през масата, за да се докосне до неговата. Жената му бе казала, че, разбира се, вината не е негова. Той вдигна поглед, за да види съчувствие в очите на човек, задават си въпроси, не много различни от онези, които той току-що уж бе задал на себе си. Хората бяха така лесно предсказуеми. Само трябваше човек да натисне необходимите бутони и да има необходимите чувства. Прелъстяването стана, когато ръката й се докосна до неговата. Обля го топла вълна от докосването, от чувството за обикновена човечност. Но ако той мислеше за нея като за обикновена цел, как би могъл да отговори на чувството — и как би могъл да изпълни мисията? Усети болката и самотата й. Щеше да бъде мил с нея.
И сега, два дни по-късно, беше точно такъв. Щеше да изглежда комично, ако не беше толкова трогателно, как тя се бе приготвила като младо момиче за среща — нещо, което не беше правила повече от двадесет години. Със сигурност децата й са се забавлявали, но беше минало достатъчно време от смъртта на баща им, за да възнегодуват срещу нуждите на майка си. Затова с весели и окуражителни усмивки я бяха гледали как отива до колата си. Обядът беше бърз и изпълнен с нервност, а след това изминаха краткия път до неговия хотел. Изпиха още малко вино, за да преодолеят нервността си, която и за двамата не беше престорена, особено за нея, но съвсем сигурно чакането беше си струвало. Отвикнала беше, но реакциите й бяха далеч по-неподправени от онези на обичайните му спътнички в леглото. Кортес беше много добър в леглото. Гордееше се с това и се представи пред нея над средното ниво: прекараха цял час, като я възбуждаше бавно, а след това я постави да легне по гръб с такава нежност, на каквато само той бе способен.
Сега лежаха един до друг. Тя беше облегнала глава на рамото му, а от очите й тихо се стичаха сълзи. Прекрасна жена. Макар и да беше починал млад, мъжът й е бил щастливец с жена, която знае, че мълчанието може да бъде израз на най-голямата страст. Гледаше часовника в другия край на масата. Изминаха десет мълчаливи минути, преди той да се обади:
— Благодаря ти, Мойра… не знаех… толкова време мина — покашля се. — Това е първият път след… след… — Всъщност от последния път беше минала една седмица, като му струваше тридесет хиляди песос. Онази беше млада, опитна. Но…
Силата на тази жена го изненада. Едва успя да си поеме дъх толкова мощна беше прегръдката й. Част от онова, което някога наричаше съвест, му подсказваше, че трябва да се срамува, но друга, по-голяма част му казваше, че е дал повече, отколкото е взел Сексът с нея беше по-добър от купения. В края на краищата имаше чувства, които парите не можеха да купят. Тази мисъл успокои и в същото време раздразни Кортес, а усещането му за срам се засили. Отново се замисли, че нямаше да изпитва срам, ако тя беше го прегърнала така силно, а прегръдката й нямаше да бъде такава, ако той не й беше доставил огромно удоволствие.
Протегна ръка зад себе си, към другия край на масата, и взе цигарите си.
— Не трябва да пушиш — каза му Мойра Улф.
Той се усмихна.
— Зная. Трябва да ги оставя. Но след това, което ти стори с мен — каза той с игриво пламъче в погледа, — трябва да се съвзема.
Настъпи тишина.
— Madre de Dios — възкликна той, след като се усмихна още веднъж.