— Чавес — отговори сержантът и я пое.
— Много те бива, Чавес. Отдавна не съм виждал някой толкова добър. Особено ми хареса как ходиш. Не са много хората с търпение като твоето. Бихме могли да те използваме в Трета група за специални операции. — Това беше най-високата похвала, която Кларк даваше, и то много рядко.
— Какво е това?
Кларк изсумтя, а после се засмя.
— Нещо, което никога не е съществувало. Не се притеснявай.
Кларк отиде да види двамата души, които Чавес беше прострелял. И двамата разтъркваха противокуршумните си жилетки на едно и също място, точно върху сърцето.
— Пък и добре стреляш.
— Всеки може да улучва с това нещо.
Кларк се извърна, за да погледне към младия мъж.
— Запомни, че когато нещата са истински, всичко е по-различно.
Чавес долови правотата на тези думи.
— Какво трябва да правя по-различно, сър?
— Там е трудността — призна Кларк, когато останалите хора от взвода се доближиха до огъня. Говореше като учител на даровит ученик. — Част от теб трябва да се преструва, че всичко е като на учение. Друга част трябва да помни, че вече не можеш да допускаш много грешки. Трябва да знаеш коя част да слушаш, защото с всяка минута нещата се променят. Притежаваш добри инстинкти, хлапе. Доверявай им се. Те ще те опазят жив. Ако ти се струва, че нещата не са както трябва, вероятно е точно така. Не обърквай това нещо със страха.
— А?
— Там ще те е страх, Чавес. Мен винаги ме беше страх. Свикни с мисълта и тя може да ти бъде в полза, а не в твоя вреда. За бога, не се срамувай от това. Половината проблем на хората в Централна Америка е, че се боят да изпитват страх.
— Сър, за какво се обучаваме, по дяволите?
— Не зная, не е моя работа — успя да прикрие чувствата си Кларк. Обучението не беше съвсем в тон с това, което той мислеше, че ще представлява мисията. Ритър вероятно отново страдаше от приливи на мъдрост. За Кларк нямаше нищо по-тревожно от умния шеф.
— Но вие ще работите с нас, нали?
Кларк си помисли, че това беше доста проницателно наблюдение. Той беше искал да дойде тук, но разбираше, че Ритър го е накарал сам да помоли за това. Кларк беше най-добрият човек, с който ЦРУ разполагаше за този тип задачи. Нямаше много мъже на държавна служба с подобен опит и повечето от тях, както и самият Кларк, започваха да остаряват. Това ли е всичко? Кларк не знаеше. Ритър обичаше да пази нещата в тайна, особено когато смята, че е много умен. Но умните понякога изиграват самите себе си, а Ритър не бе имунизиран срещу такова нещо.
— Може би — с нежелание отговори той. Не че имаше нещо против да работи с тези мъже, но се притесняваше от обстоятелствата, които може да го наложат. „Дали все още можеш да се откажеш, Джони, момчето ми?“
— Е? — попита директорът Джейкъбс. Бил Шоу също присъстваше.
— Той го е направил, няма съмнение — отговори Мъри, като протегна ръка към кафето си. — Но ако заведем дело, нещата ще станат грозни. Човекът е умен, а и хората му го подкрепиха. Ако прочетете досието му, ще разберете защо. Той е офицер и половина. В деня, когато отидох да се срещна с него, беше спасил екипажа на горяща рибарска лодка — страхотно синхронизиране. По корпуса на кораба му имаше белези от обгаряния, толкова близко са били. О, разбира се, бихме могли да ги разделим и да ги разпитваме един по един, но след като знаем кой е въвлечен, е ясно, че нещата ще бъдат трудни. Не ми е приятно да го казвам, но вероятно не си струва притеснението, особено след като сенаторът стои зад гърба му. А вероятно и местният прокурор няма да се запали от идеята. Брайт също не беше много въодушевен, но го поуспокоих. Между другото, той е свестен.
— Ами какво ще кажеш за зашитата на онези двамата? — попита Джейкъбс.
— Слаба работа. Обвиненията срещу тях са доста стабилни. От отдела по балистика са сравнили куршума, който са извадили от палубата в Мобайл, с пистолета, на който има пръстови отпечатъци и на двамата мъже — това е истинско щастие. Кръвта около мястото, където е намерен куршумът, е от група АБ-положителна, което съвпада с кръвната група на съпругата. Едно петно на килима на метър оттам свидетелства, че е била в менструален период, което заедно с няколко петна от семенна течност намеква много силно за изнасилване. В момента долу правят пробите на дезоксирибонуклеиновите киселини от пробите семенна течност, намерени на килима — иска ли някой тук да се обзаложи, че пробата няма да се окаже положителна? Открихме половин дузина кървави пръстови отпечатъци, които съвпадат с тези на подсъдимите, и само те стигат. Има и много добри фактически доказателства. Повече от достатъчни са за присъда — уверено каза Мъри, — а момчетата от лабораторията все още не са обработили и половината от материалите. Прокурорът ще иска смъртно наказание. Мисля, че ще го получи. Единственият въпрос е дали да им разрешим да ни дадат информация срещу по-лека присъда? Но този случай не е мой.