Това накара директора да се усмихне на Мъри.
— Преструвай се, че е твой — нареди Джейкъбс.
— След седмица-две ще знаем дали могат да ни кажат нещо важно. Инстинктите ми подсказват, че няма да чуем кой знае какво. Трябва да разберем за кого е работила жертвата. Вероятно това е човекът, заповядал убийството — но все още не знаем защо го е разпоредил. Едва ли и обвиняемите знаят. Мисля, че имаме двама sicario, които са се надявали да използват това убийство ката начин да се вредят сред продавачите. Аз смятам, че те са боклуци. Ако това е вярно, те не знаят нищо, за което да не можем сами да се досетим. Предполагам, че трябва да им дадем възможност, но не бих препоръчал това да стане срещу намаляване на присъдата. Четири убийства — отвратителни при това. Имаме закон за смъртните присъди, а тези носят и наркотици. Смятам, че електрическият стол ще им пасне чудесно.
— Ставаш гаден на стари години, а? — попита Шоу. Това беше още една от техните шеги. Бил Шоу бе един от водещите интелекти на ФБР. Поста си беше заслужил, като разбиваше местните терористични групи и внимателно преправи процедурите на ФБР за събиране на информация и анализ. Този сух мъж, шахматист от най-чист вид, тих и организиран, беше и бивш оперативен агент, който поддържаше смъртното наказание по тих, организиран и добре обоснован начин. По отношение на смъртното наказание полицията навсякъде имаше едно и също мнение. За да разбере човек необходимостта от смъртната присъда, трябва да види злокобната сцена на престъплението.
— Прокурорът е съгласен, Дан — каза директорът Джейкъбс. — Тези двама търгаши на наркотици са извън бизнеса завинаги.
„Сякаш това има някакво значение“ — помисли си Мъри. Донякъде утешително беше, че двама убийци ще заплатят цената. Тъй-като на яхтата бяха намерени достатъчно големи количества наркотици, правителството може да се позове на закона, позволяващ смъртна присъда за убийства, свързани с наркотици. В този случай връзката между наркотиците и убийствата беше малко хлабава, но за тримата мъже в стаята това нямаше значение. Самото убийство — брутално и предумишлено — стигаше. Но да се каже, както те и прокурорът на Съединените щати за южния щат Алабама щяха да заявят пред телевизионните камери, че това е борба срещу търговията с наркотици, бе цинична лъжа.
Преди тридесет години Мъри бе получил класическо образование в бостънския колеж. Все още можеше да рецитира пасажи от „Енеидата“ на Вергилий, от речта на Цицерон срещу Катилина30. Гръцки беше учил само от преводи. За Мъри езиците представляваха едно; различните азбуки — съвсем друго, — но си спомни легендата за хидрата, митическото същество, което имаше седем или осем глави. Всеки път, когато отрежеш една глава, на нейно място израстват две нови. Така беше и с търговията с наркотици. Просто ставаше дума за твърде много пари. Пари, надхвърлящи границите на алчността. Пари, с които може да се купи всичко, което един прост човек — а повечето бяха точно такива — би могъл да желае. Само една сделка може да направи човек богаташ за цял живот и имаше много хора, които охотно и съзнателно рискуваха живота си. А щом са решили да заложат своя живот на карта, то колко струва за тях чуждият? Отговорът беше очевиден. И те убиваха така небрежно и с такава бруталност, както детето стъпква с крак някой мравуняк. Убиваха конкурентите си, защото не искаха да имат съперници. Избиваха семействата им, защото не искаха някой гневен син да се появи след пет, десет или двадесет години с мисълта за вендета, а и защото, както е при държавите с ядрено оръжие, в сила влизаше и принципът на възпирането. Дори човек, решил да заложи живота си, може да се поколебае пред перспективата да рискува и този на децата си.
Та в този случай щяха да откъснат две от главите на хидрата. След около два месеца правителството щеше да представи обвинението за разглеждане във федералния окръжен съд. Вероятно делото ще трае около седмица. Защитата ще положи всички усилия, но ако ФБР внимава с фактите, ще спечелят. Защитата ще се опита да дискредитира бреговата охрана, но не беше трудно да се види на какво се надява прокурорът: съдебните заседатели ще погледнат капитан Вегенер и ще видят един герой, след това ще погледнат към подсъдимите и ще видят измет. Единствената тактика на защитата със сигурност щеше да бъде непродуктивна. След това съдията щеше да произнесе правилната присъда. Тук, в Юга, дори и от съдиите се очакваше да имат чиста и ясна представа за правосъдието. След като се докаже, че обвиняемите са виновни, съдебното дело ще влезе в наказателната си фаза и отново това беше Югът, където хората четат Библията. Съдебните заседатели ще слушат утежняващите вината обстоятелства: масово убийство на семейство, вероятно изнасилване, убийство на деца и наркотици. Но защитата ще парира с факта, че на борда има един милион долара. Главната жертва е била въвлечена в търговията с наркотици. Прокурорът ще запита смирено за доказателството, а също и за децата и съпругата. Съдебните заседатели ще слушат тихо, трезво, почти със страхопочитание, ще получат съвет от съдията, който им е казал предварително, че обвиняемите са виновни. Ще умуват достатъчно дълго, като се правят, че обмислят всичко изчерпателно, за да вземат решение, което е взето преди няколко дни, и ще отсъдят: смърт. Престъпниците, които вече не са обвиняеми, ще бъдат задържани в затвора. Делото автоматично ще бъде обжалвано, но няма вероятност за някакъв обрат, ако съдията не допусне сериозни грешки, което пък не беше вероятно поради наличието на веществените доказателства. Ще бъдат нужни години за обжалване. Хората се противопоставят на смъртната присъда от философски подбуди — Мъри не беше съгласен с това, но уважаваше чуждите възгледи. Рано или късно Върховният съд ще трябва да вземе решение, но Върховните, както ги наричаха в полицията, знаеха, че независимо от предишните решения против смъртната присъда конституцията ясно постановява смъртното наказание, а волята на хората, изразена чрез Конгреса, е за смъртно наказание в някои случаи, свързани с наркотици, както точно и ясно бе формулирано мнението на мнозинството. Така че след около пет години, след като всички обжалвания бъдат разгледани и отхвърлени, двамата мъже ще бъдат завързани в дървени столове и ще бъде включен електрическият прекъсвач.
30
Лукас Сергиус Катилина (?108-62 пр.н.е.) Римски политик, организирал неуспешен заговор срещу републиката (63–62). — Б.пр.