За Мъри това бе справедливо. Независимо от опита и изтънчеността си той си оставаше полицай. Беше далеч по-зрял от годините, когато завърши академията на ФБР. Тогава той и съучениците му — повечето от които сега бяха пенсионери — смятаха, че ще променят света. Според статистиката бяха постигнали това в много отношения. Но статистиката е твърде суха, твърде абстрактна, твърде нечовешка. За Мъри войната с престъпността представляваше безкрайна поредица от малки битки. Жертвите бяха обирани, отвличани или убивани поотделно, бяха индивиди, за които трябваше да отмъстят жреците-воини на ФБР. И тук вижданията му бяха оформени според ценностите на католическото образование, а ФБР си оставаше бастион на ирландско-католическата Америка. Е, той не можа да промени света, но беше спасявал живота на хора и отмъщавал за смъртта им. Щеше да има нови престъпления, както е било винаги, но неговите битки до една бяха завършвали с победа и трябваше най-после да повярва, че в неговото общество ще има разлика, положителна разлика. Вярваше така чисто, както в Бога, че всеки заловен престъпник означава един спасен живот.
В този случай беше помогнал още веднъж.
Но за наркобизнеса това няма да означава абсолютно нищо. Новият му пост го водеше към друго виждане, което обикновените агенти обмисляха само на чашка след работа. Мъри знаеше, че сега, когато тези двамата са обезвредени, на Хидрата са й пораснали две нови ръце, а може би и повече. Грешката му беше, че не е прочел мита докрай, нещо, което други вероятно сега правеха. Херакъл е убил Хидрата, като е сменил тактиката си. Един от хората, които помнеха този факт, присъстваше в стаята. Но Мъри все още не беше научил, че на равнището, на което се вземат решения, перспективата постепенно променя възгледите на хората.
Кортес също харесваше гледката, независимо от донякъде по-редкия въздух на тази височина. Новият му шеф знаеше външните белези на властта. Бюрото му беше с гръб към широкия прозорец, поради което на намиращите се срещу него хора им беше трудно да четат изражението му. Говореше със спокойния, тих глас на човек, притежаващ огромна сила. Жестовете му бяха икономични, думите му — меки. Кортес знаеше, Че всъщност той е брутален човек и независимо от образованието си, по-малко изтънчен, отколкото се считаше, но също разбираше, че точно за това е нает. Бившият полковник, обучен в центъра в Москва, насочи погледа си към долината, за да разгледа зелената шир. Позволяваше на Ескобедо да си играе на погледи. Той беше ги играл с далеч по-опасни хора.
— Е?
— Вербувал съм двама души — отговори Кортес. — Единият ще ни подава информация от парични съображения. Вторият ще го прави по друга причина. Изследвах и други две потенциални възможности, но ги изоставих като неподходящи.