За добро или зло, планът на Вегенер за собствената му кариера се беше променил по време на една епична зимна буря на брега на щата Орегон. Командваше по-голяма спасителна станция до устието на река Колумбия с нейния злополучен пясъчен нанос и получи едно неистово обаждане по радиото от дълбоководен рибарски кораб на име „Мери-Кат“ с блокирани двигател и рул, теглен от теченията към подветрения бряг, който гълташе кораби. Личният му флагмански катер, двадесет и пет метровият „Пойнт Габриел“, се отлепи от дока след деветдесет секунди, като смесеният му екипаж от ветерани и новобранци закачаше спасителните пояси, а Вегенер координираше операцията по собствените си радиоканали.
Битката беше епична. След шестчасово изпитание Вегенер успя да спаси шестимата рибари от „Мери-Кат“, но с огромни трудности, тъй като катерът му бе блъскан от вятъра и свирепите вълни. Точно когато качиха и последния човек, „Мери-Кат“ заседна на една подводна скала и се пречупи на две.
За щастие Вегенер имаше на борда си репортер, млад автор-документалист от вестник „Портланд Орегониън“, който беше опитен яхтсмен и знаеше всичко, което можеше да се знае за морето. Когато катерът си проправяше път през огромните скали до наноса при устието на река Колумбия, репортерът повърна върху бележника си, след това го обърса в скъпия си костюм и продължи да пише. Серията статии, които последваха, се казваха „Ангелът на наноса“ и спечелиха наградата „Пулицър“ за документална творба. Следващия месец във Вашингтон старшият сенатор на Съединените щати от Орегон, чийто племенник бе един от екипажа на „Мери-Кат“, се чудеше гласно защо някой толкова добър колкото Вегенер не е офицер. И тъй като командващият бреговата охрана се намираше в същата стая, за да обсъжда бюджета на организацията си, тази забележка бе взета под внимание от цял адмирал с четири звезди. Към края на следващата седмица Ред Вегенер беше произведен в лейтенант — сенаторът беше намекнал също, че е малко стар, за да бъде произведен в мичман втори ранг. Три години по-късно го препоръчаха за команден пост.
Командващият знаеше, че тук имаше един проблем. Свободен бе командният пост на „Панаш“, но той приличаше на смесена благословия. Катерът беше почти завършен. Трябваше да бъде първият кораб от нов клас, но прекратиха финансирането, корабостроителницата фалира, а капитанът, който подготвяше катера, бе освободен от длъжност поради несправяне с работата. Така бреговата охрана получи един недовършен кораб с неработещи двигатели, изоставен във фалиралата корабостроителница. Но командващият реши, че Вегенер се слави като чудотворец. За да даде на Вегенер добър шанс, той му осигури някои добри старшини, които да подкрепят неопитния офицерски състав.
Влизането му в корабостроителницата се забави от редицата разгневени работници и когато успя да се промъкне през тях, Вегенер реши, че нещата са безкрайно лоши. После видя нещото, което трябваше да е кораб. То представляваше стоманено дело на човешка ръка, заострено в единия край и тъпо в другия, наполовина боядисано, обвито в кабели, отрупано със сандъци. Изглеждаше като пациент, починал на хирургическата маса и оставен да изгние върху нея. А в случай, че някой сметне това за недостатъчно лошо, то „Панаш“ не можеше дори да бъде изтеглен от кея — някакъв работник беше изгорил двигателя на един кран, който блокираше пътя.
Предишният капитан вече беше напуснал позорно. Хората от екипа, отговарящ за довършването на кораба, стояха на хеликоптерната площадка, за да го посрещнат, и изглеждаха като деца, докарани насила на погребението на омразния си чичо. Когато Вегенер се опита да се обърне към тях, се оказа, че микрофонът не работи. Някак си това развали лошата магия. Той се засмя и ги подкани с ръка да дойдат при него.
— Хора — рече той, — казвам се Ред Вегенер. След шест месеца това ще бъде най-хубавият кораб в бреговата охрана на Съединените щати. След шест месеца вие ще бъдете най-добрият екипаж в бреговата охрана на Съединените щати. Аз съм човекът, който ще го направи. Всъщност вие, а аз малко ще помогна. Засега давам на всички толкова свободно време, колкото могат да понесат, докато се ориентирам какво трябва да правим. Пожелавам ви да се развличате страхотно добре. Когато се върнете, започваме работа. Свободни сте.
Дочу се групово „Ох“ от събраното пред него мнозинство, което очакваше крясъци и викове. Новодошлите старшини се споглеждаха с повдигнати вежди, а младите офицери, които бяха обмисляли прекратяването на кариерите си, се завърнаха в каюткомпанията в състояние на радост и лек шок. Преди срещата си с офицерите Вегенер извика настрани тримата водещи старшини.