— Добре. Ще задвижа нещата.
— Аз ще кажа на шефа. Кога смяташ, че можем да очакваме резултати…
— Невъзможно е да се каже.
— Но преди ноември — леко предложи Кътър.
— Да, вероятно по това време. — Разбира се, налагаше се Ритър да бъде и политик. Всъщност това беше силата, която кара нещата да вървят по определен ред.
Първа ескадрила за специални операции беше базирана в Хълбърт фийлд, западно от военноморската база в Еглин, Флорида. То беше уникално като всяко поделение, в чието име влизаше думата „специално“. Това прилагателно се използваше във всякакъв смисъл. „Специални“ често пъти означаваше ядрени оръжия, а думата се използваше, за да не се дразнят онези, за които това означаваше радиоактивни облаци и мегасмърт. Сякаш смяната на думите може да промени смисъла. Но това е обща черта на правителствата по целия свят. От друга страна, „специални операции“ означаваше нещо различно. По принцип предполагаше тайни операции, пращане на хора по места, където не трябва да бъдат, подкрепянето им, докато са там, и измъкването им, след като са свършили работата, която не е трябвало да вършат още от самото начало. Това, както и някои други неща, беше задачата на първа ескадрила.
Полковник Пол Джоунс — ПД — не знаеше за всичко, с което се занимаваше ескадрилата. Това поделение беше доста странно образувание, където длъжностите не винаги съвпадаха със званията, където хората оказваха подкрепа на самолети и екипажи, без винаги да знаят защо го правят, където идваха и отлитаха самолети с нередовно разписание, а персоналът не беше окуражаван да мисли и да задава много въпроси. Ескадрилата беше разделена на отделни групи, които при нужда си взаимодействаха. Групата на ПД притежаваше няколко хеликоптера „MH-153J Пейв Лоу III“. Джоунс служеше тук от доста време и някак си беше успял да прекара почти цялата си кариера във въздуха. Следваше път, който му гарантираше удовлетворителна, вълнуваща кариера и нулев шанс някога да сложи генералски звезди. Но това не го интересуваше особено. Записал се беше във военновъздушните сили, за да лети, а генералите не го правят много често. Това беше сделка, при която и той, и армията бяха отстоявали своята част, а такива споразумения не се срещаха особено често. Преди Джоунс се въздържаше да лети на бързи самолети с фиксирани крила, самолетите, които пускаха бомби или сваляха други самолети. Човек, който през целия си живот мислеше за другите, Джоунс беше започнал при „Веселите зелени великани“, спасителните хеликоптери „ХХ-53“, чиято слава се носеше още от Виетнам, след това се прехвърли на „Супервеселите ХХ-53“, част от въздушната спасителна служба. Като нахакан млад капитан беше летял по време на нападението над Сонг Тай. Беше втори пилот на самолет, който нарочно се блъсна в затворническия лагер на двадесет мили западно от Ханой като част от усилията да бъдат спасени хора, които, както се оказа, бяха преместени малко преди това. Това беше един от малкото неуспехи в живота му. Полковник Джоунс не беше свикнал с такива неща. Ако паднеш, ПД ще дойде да те спаси. Той беше третият най-добър специалист на военновъздушните сили по спасяване във всякакви условия. Сегашният началник-щаб и двама други офицери от генералския състав бяха рискували престой в ханойския хотел „Хилтън“ заради него и екипажите му. ПД бе от хората, които рядко си купуваха напитките, а генералите го поздравяваха първи. По традиция така се отнасяха към хората с почетни медали.