— Нощем по-скоро могат да се очакват оръдия, отколкото ракети „земя-въздух“. — Уилис имаше известно право. Трудна беше тази професия. Знаеше какъв отговор ще последва.
— Защитени сме от малокалибрени оръдия. Големите са толкова опасни, колкото и ракетите. Следващия път се придържай по-близо до земята, капитане.
— Слушам, сър.
— Но другото беше добре. Ръката ти малко схваната ли е?
— Да, сър.
— Може би е от ръкавиците. Ако пръстите ти не пасват точно, се оказва, че стискаш лоста твърде силно, а това се връща след малко в китката и горе до над лакътя. Ръката ти се схваща, движенията стават спънати и управлението на машината е лошо. Вземи си хубави ръкавици. Моята жена ми прави специални ръкавици. Може не винаги да имаш втори пилот, който да поеме управлението, а е достатъчно тежко, за да не желаеш друго да те разсейва повече.
— Да, сър.
— Между другото, издържа.
Капитан Уилис знаеше, че няма защо да благодари на полковника. Направи другото най-добро нещо, за което можеше да се досети, след като в продължение на минута беше раздвижвал ръката си.
— Поемам управлението.
ПД свали ръка от лоста.
— Управлението предадено на главния пилот — каза той. — Впрочем…
— Да, сър?
— Има една специална работа за идната седмица или по-нататък. Интересува ли те?
— Какво ще правя?
— Не трябва да задаваш този въпрос — отговори му полковникът. — Малка командировка. Не много далеч оттук. Ще летим там с тази птица. Наречи го специална операция.
— Добре — каза Уилис. — Брой ме в екипажа. Кой друг?
— Просто казано, никой. Вземаме само Зимър, Чайлдс и Бийн, както и поддържащ екипаж. Доколкото е известно на всички, ни ще бъдем на някакво учение по калифорнийския бряг. Засега трябва да знаеш само толкова.
Веждите на Уилис се повдигнаха под шлема му. Зимър беше работил с ПД още от Тайланд по времето на „Веселите зелени великани“ и бе един от малкото останали старшини с боен опит. Сержант Бийн беше сред най-добрите стрелци в ескадрилата. Чайлдс го следваше. Каквато и да е тази командировка, тя не беше шега Това означаваше, че Уилис ще остане втори пилот още малко, но той нямаше нищо против. Винаги беше добре да летиш с шампиона на операциите по издирване и спасяване в бойни условия. Оттам беше получил и позивната си C-SAR34, която звучеше като Цезар устата на ПД.
Чавес размени погледи с Хулио Вега: „Jesucristo!“35
— Имате ли въпроси? — попита инструкторът.
— Да, сър — отговори един радиооператор. — Какво ще стане, след като се обадим?
— Самолетът ще бъде прехванат.
— Имате предвид наистина ли, сър?
— Това зависи от екипажа на самолета Ако не сторят това, което им бъде наредено, ще идат да плуват. Мога да кажа само толкова Господа, всичко, което чухте, е тайна. Никой — искам да кажа никой! — не може да чуе това, което току-що казах. Ако лошите някога научат, много хора ще пострадат. Целта на тази мисия е да обърка пътя, по който пренасят наркотици в Съединените щати. Може да стане малко напечено.
— Време е, мамицата му — тихо отбеляза един глас.
— Добре. Сега знаете. Повтарям, господа. Мисията ще бъде опасна. Ще предоставим малко време на всеки от вас да помисли. Ако не желаете да ходите, ще ви разберем. Имаме си работа с някои доста кофти хора. Разбира се — мъжът се усмихна и след миг продължи, — тук също има доста кофти хора.
— Вярно е, майка му стара! — обади се друг глас.
— Както и да е, остава ви една нощ за размисъл. Тръгваме утре сутринта в осем часа. Някой да не е разбрал? Добре. Засега това е всичко.
— Мирррно! — рязко каза капитан Рамирес. Всички в стаята скочиха и се изпънаха при излизането на инструктора. Дойде ред на капитана да говори: — Добре. Чухте какво каза човекът. Помислете много добре, хора. Искам да дойдете с мен на тази операция — по дяволите, нужни сте ми до един, — но ако идеята не ви харесва, не ви искам. Имате ли въпроси към мен? — Нямаше. — Добре. Някои от вас познават хора, които са загинали заради наркотици. Може би приятели, роднини. Не зная. Но имаме шанса да станем квит. Онези копелета са навлезли в страната ни и е време да им дадем малък урок. Помислете си. Ако някой има проблем, искам да го чуя веднага. Ако някой желае да се откаже, няма проблем. — Лицето и тонът му казваха нещо напълно различно. Всеки, който желаеше да се откаже, щеше да бъде смятан от офицерите си за нещо по-низше от мъж, а това щеше да боли двойно по-силно, тъй като Рамирес беше водил хората си, беше споделял всяка трудност и се беше потил заедно с тях през всеки етап на обучението. Обърна се и излезе.
34
Съкращение от champion-search and rescue (шампион по операциите за издирване и спасяване) (англ.). — Б.пр.