Добре.
Обикновен пилот може да се изплаши от светлините и да завие, за да избегне челен удар, но и той не би направил това, което правеха контрабандистите. Малкият самолет се сниши към вълните, намали мощността и спусна клапите си, за да намали до скоростта за кацане, при която изтребителят не можеше да се движи и би паднал. Тази маневра често пъти караше самолетите на Агенцията за борба с наркотиците и бреговата охрана да прекратяват контакта. Но задачата на Бронко не беше да следва нарушителя при влизането му в страната. Когато самолетът зави на запад, за да се насочи към мексиканския бряг, капитан Уинтърс изключи светлините си, подаде газ и рязко се издигна на хиляда и петстотин метра. Там изпълни ловък завой и се понесе с насочен надолу нос, като радарът му следеше повърхността на Морето. Ето го: насочил се е право на запад, движи се със скорост 85 възла и само на няколко метра над водата. Бронко си помисли, че пилотът е смел, след като кара толкова ниско и толкова бавно, почти на границата на минимално възможната скорост. Не че това имаше някакво значение.
Уинтърс разтвори въздушните спирачки и клапите на самолета като започна да се спуска. Опипа селектора, за да провери дали в още е в позиция за стрелба с оръдието, като наблюдаваше дисплея насочи мигащата светлинка върху целта и я задържа така. Щеше да бъде по-трудно, ако самолетът беше запазил скоростта си и опитваше да маневрира, но едва ли би имало съществено значение. Просто Бронко беше прекалено добър в работата си и почти неуязвим в своя самолет. Когато се доближи на около четиристотин метра, пръстът му натисна спусъка за част от секундата. Зелена линия от трасиращи патрони проряза небето. Няколко патрона, изглежда, пропуснаха предницата на самолета, но останалите попаднаха точно в областта на кабината. Не чу никакъв звук от удара. Видя само кратък блясък, последван от фосфоресциращия плисък на бялата пяна при удара на самолета във водата.
Уинтърс се замисли за миг, че е убил един човек, а може би двама. Това нямаше значеше. На никого няма да липсват.
9.
АНГАЖИМЕНТ ЗА СРЕЩА
— Е? — Ескобедо наблюдаваше студено Ларсон, както професор по биология би гледал затворен в клетка бял плъх. Нямаше особена причина да го подозира в нещо, но беше ядосан, а Ларсон беше най-близката мишена за неговия гняв.
Но Ларсон беше свикнал с това.
— Ами не зная, jefe. Ернесто беше добър пилот, добър ученик. Такъв беше и другият, Круз. Двигателите в самолета бяха практически нови — всеки с по двеста отработени часа. Самолетът беше на шест години, но това не е нищо необичайно; поддържан бе добре. Времето е било хубаво по целия път на запад, само висока разкъсана облачност над Юкатан, но нищо по-лошо от това. — Пилотът вдигна рамене. — Самолетите изчезват, jefe. Човек не винаги може да знае защо.
— Той ми е братовчед. Какво ще кажа на майка му?
— Проверихте ли летищата в Мексико?
— Да! И в Куба, и в Хондурас, и в Никарагуа!
— Никакви сигнали за помощ? Никакви съобщения от кораби или самолети в околността?
— Не, нищо. — Ескобедо поомекна, когато Ларсон, професионалист както винаги, прехвърляше една след друга възможностите.
— Ако е някаква електрическа повреда, той може би се намира някъде на земята, но… аз не бих се надявал на това, jefe. Ако са кацнали успешно, досега щяхме да го знаем. Съжалявам, jefe, вероятно е безвъзвратно загубен. И преди се е случвало и ще се случва пак.
Другата вероятност беше Ернесто и Круз да са се споразумели помежду си. Кацнали са някъде, продали са товара от четиридесет килограма и са решили да изчезнат. Но това не се считаше за много вероятно. Наркотиците не се споменаваха, защото Ларсон не участваше в операцията. Използваха го само за технически консултант, защото беше помолил да не участва в този аспект на бизнеса. Ескобедо вярваше, че Ларсон е искрен и обективен, защото винаги в миналото е бил такъв. Вземаше парите си и вършеше работата си добре, а и не беше глупак. Знаеше последствията от лъжите и двойните игри.