Намираха се в скъпия апартамент на Ескобедо в Меделин. Той заемаше целия горен етаж на сградата. Етажът под него беше заел от подчинените и слугите му. Асансьорът се контролираше от xopa, които знаеха кой може да влезе и кой не. Улицата пред сградата се наблюдаваше. Ларсон си помисли, че поне не трябва да се притеснява някой да не задигне тасовете от колелата на колата му. Също така се чудеше какво, по дяволите, може да е станало с Ернесто Дали не е било просто някаква случайност. Такива неща ставаха достатъчно често. Една от причините той да бъде назначен за инструктор по пилотиране беше, че при миналите операции по прехвърляне на наркотици бяха загубени доста самолети, макар и поради най-обикновени причини. Но Ларсон не беше глупак. Сети се за неотдавнашните посетители и заповеди от Ленгли; обучението във Фермата не окуражаваше хората да вярват в съвпадения. Щеше да се провежда някаква операция. Дали това не е началният ход?
Не му се вярваше. ЦРУ от години беше преодоляло нещата от този тип, за съжаление, но това бе реалността.
— Той добър пилот ли беше? — отново попита Ескобедо.
— Аз съм го учил, jefe. Налетял беше четиристотин часа, добре разбираше машината и го биваше за полети по уреди не по-малко от всеки друг млад пилот. Единственото, което ме тревожеше у него, беше страстта му към ниското летене.
— Така ли?
— Ниското летене над вода е опасно, особено нощем. Твърде лесно е човек да загуби ориентация. Забравя къде е хоризонтът и започва да поглежда през илюминатора, вместо да следи уредите. По този начин опитни пилоти са забивали самолетите си във водата. За нещастие ниското летене е забавно и много пилоти, особено младите, смятат, че е и изпитание за мъжеството им. Това е глупаво, както летците научават с течение на времето.
— Добрият пилот е предпазливият пилот, така ли? — попита Ескобедо.
— Точно това казвам на всеки, когото обучавам — сериозно отговори Ларсон. — Не всички ми вярват. Но важи навсякъде. Можете да попитате инструкторите на всяка военна авиация по света. Новаците допускат глупави грешки, защото са млади и неопитни. Възможността да се правят преценки се добива с опита — най-често чрез ужасяващ опит. Онези, които оцеляват, се научават, но някои не оцеляват.
Ескобедо мисли над това в продължение на няколко секунди.
— Ернесто беше горд човек.
Това прозвуча на Ларсон като епитафия.
— Ще проверя дневника за поддръжката на самолета — предложи пилотът. — И ще прегледам данните за атмосферните условия.
— Благодаря ти, че дойде толкова бързо, сеньор Ларсон.
— На твоите услуги съм, Jefe. Ако науча нещо, ще ти се обадя.
— Е?
— Харесвам Ларсон — каза Кортес. — Говори истината. Горд е, но не много.
Ескобедо кимна в знак на съгласие.
— Наемник, но добър. — „Като теб.“ Кортес не реагира на косвения намек.
— Колко полета са загубени през годините?
— Допреди осемнадесет месеца не водехме статистика. Оттогава сме загубили девет самолета. Това е една от причините да наемем Ларсон. Чувствах, че катастрофите се дължат на грешки на пилотите и на лошата поддръжка. Карлос се оказа добър инструктор.
— Но никога не е желал сам да се заеме с превоза?
— Не. Обикновен човек е. Води приличен живот и върши нещата, които са му приятни. За това може да се кажат много неща — небрежно каза Ескобедо. — Ти разглеждал ли си миналото му?
— Si. Всичко е наред, но…
— Но?
— Но ако се окаже нещо по-различно от онова, за което се представя, нещата стават други. — Тук беше моментът, когато обикновеният човек ще каже: „Но ти не можеш да подозираш всички.“ Кортес отбеляза, че Ескобедо не каза нищо, а това показваше, че не е наивен. Работодателят му имаше значителен опит в конспиративната работа и знаеше, че човек трябва да подозира всички. Не беше професионалист, но не беше и глупак.
— Мислиш ли…
— Не. Не е бил близо до мястото, от което е излетял самолетът, и не е можел да знае, че това ще стане точно тази нощ. Аз направих проверка: беше в Богота с приятелката си. Вечеряха сами и се оттеглиха рано. Вероятно е нещастен случай, но идва толкова бързо, след като сме научили, че norteamericanos38 планират нещо, че според мен не трябва да го наричаме така. Мисля, че ще трябва да се върна във Вашингтон.
— Защо?
— Ще се опитам да разбера какво става.
— Ще се опиташ?
— Синьор, събирането на секретна разузнавателна информация е изкуство…
— Човек може да купи всичко, което му трябва!
— Тук не сте прав — каза Кортес със спокоен поглед. — Най-добрите източници на информация никога не се мотивират от пари. Опасно е — глупаво е — да смятаме, че верността може да се купува.